Номерацията на населението по българските земи е въведена още през ХIХ в. от реформатора на Османската империя Мидхат паша в управлявания от него Русенски вилает. Тогава обаче номерът е бил еднакъв за всички, живеещи в едно домакинство. В началото се пишел главата на семейството, после жените и т. н.
ЕГН е въведен в България в края на 1977 г., а най-възрастният българин с такъв номер е бил роден през 1869 г. Каква е била причината България с има-няма 8 милиона население да въведе преди почти 40 г. единен граждански номер за всеки, когато държави с десетки и с неколкостотин милиона жители като СССР, Китай и демократична Европа хал хабер са нямали по въпроса? Какво се е случило на онова заседание на МС през 1977 г., когато е гласувано всеки български гражданин да носи от раждането до смъртта си ЕГН?
Бившият министър на културата Георги Йорданов смята, че за ЕГН сме ползвали чужд опит. Според Георги Караманев, тогава министър на вътрешната търговия и услугите, е възможно егенето да е разработено и въведено от Централното статистическо управление с председател Ангел Балевски. Григор Стоичков, който през 1977 г. е зам.-председател на Министерския съвет, пък казва: „МВР трябва да обясни, оттам го предложиха. В МС не е разисквано. Органите си го предложиха и бе прието без обсъждане. Казаха, че моделът бил европейски и точка.“
Интересен епизод разказва инж. Спас Ригов, който по това време е в Комитета за наука и технически прогрес, ръководен от проф. Иван Попов: „Бях в кабинета на Иван Попов, когато влезе ген. Кирил Стоичков – шефът на Паспортна служба, където се издаваха задграничните паспорти за цяла София. Той попита как може да се обхванат данните за всеки човек с един персонален номер. Попов му каза да питат в Щази, имали опит в номерирането на хора. Тогава не се смяташе, че това е посегателство върху човека. Изхождаше се от това, че трябва да има строга дисциплина и да се знае всичко за всеки“, спомня си Ригов.
ЕГН-то се появява у нас през 1977 г. с постановлението на МС за Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), а истинското раздаване на номерата на тогавашните граждани е станало само за месец. От 1 ноември до 30 ноември 1977 г. са анкетирани над 8 млн. души. Това са всички живи български граждани и чужденците, подлежащи на гражданска регистрация. Това означава, че всички починали преди тази година нямат ЕГН.
Фактически нуждите на машинната обработка на данни налагат създаването на единен идентификатор на населението. През 70-те години всяка система за машинна обработка е била с ограничени възможности. Тогава всеки проект първо е трябвало да минимализира дължината на въвежданата информация. А така конструиран, кодът дава и лесна възможност за справочна информация. До момента в България има издадени близо 12 млн. граждански номера. Точната им цифра обаче никога не може да се фиксира, тъй като постоянно се променя. Реално дори в годините с най-голяма раждаемост в страната дневно са раздавани не повече от 38% от свободните номера. Алгоритъмът на номера е така измислен, че на практика ЕГН-тата никога не могат да свършат. Те дават на администрацията базова информация за всеки гражданин – дата на раждане, място на първа гражданска регистрация, пол.
Как се смята Девет цифри в десетцифрената комбинация, наречена ЕГН, носят информация за притежателя на номера. Първите две означават годината. Те могат да са от 00 до 99. Втората двойка е за месеца на раждане. Те са от 01 до 12. В зависимост от века на раждане към тяхното число се добавя 20 за ХIХ в. или 40 за ХХI в. Третата двойка е денят на раждане и е в диапазона от 01 до 30 или 31 в зависимост от месеца. Седма, осма и девета цифра показват в коя община е първата гражданска регистрация.
Деветата цифра обаче показва и пола – четна за мъже, нечетна за жени. Десетата цифра е контролно число и се получава по формулата, дадена в таблицата. Всяка от първите 9 цифри има тегло в ЕГН-то. Тя се умножава по него и сборът от получените числа се дели на 11. Остатъкът при делението е контролната цифра. Ако остатъкът е 0, се записва 0, ако е 10 също се записва 0. Номерът най-къс в Сан Марино, най-дълъг в Китай Повечето страни в света бележат жителите си и временно пребиваващите с идентификационен номер, който потвърждава самоличността им. Чрез него властите могат да проследяват и откриват всеки човек за разни цели, свързани с управлението на държавата – от здравеопазването и сигурността до събирането на данъци, заетостта, бизнеса, социалното подпомагане, статистиката.
Обикновено хората се номерират още с раждането или щом навършат пълнолетие, а временно пребиваващите – при влизането в чуждата държава. В някои случаи такъв номер се издава с конкретна цел, но с времето се превръща в личен код. Така е в САЩ, където в началото номерът е бил за целите на социалното осигуряване, а днес де факто е идентификационен. Държавите, въвели номерация като нашия ЕГН, са мнозинство.
В нея са кодирани датата на раждане, полът и др. Така е в Румъния, Албания, Македония, Австрия, Полша, Чехия, Словакия, страните от бивша Югославия, цяла Скандинавия, Прибалтика, Южна Америка. Броят на цифрите в личния номер силно варира. В Сан Марино например те са 5, а в Румъния и Китай, където се фиксира и месторождението, са 13. В Италия съществува т.нар. фискален код от 16 знака. Той е съставен от първите съгласни на името и фамилията и от знаци за рождената дата, пола, общините на раждане и на местоживеене.
В някои държави към номера вадят и прибавят цифри в зависимост от областта на приложение. В САЩ 9-цифреният личен код, наречен Social Security Number, не съдържа лични данни и формално не е задължителен. Но на практика без него не може – нужен е, за да си извадиш шофьорска книжка, да откриеш банкова сметка, да ти издадат кредитна карта и т.н. Британците са сред народите, които не са възприелиномерирането. Те имат само NI Number за социално осигуряване без персонални данни. Така е и в Австралия, където се ползва не един, а различни кодове за медицинско, данъчно, социално обслужване.
В Германия също няма код. Рискът информацията от личния код да се използва недобросъвестно е обект на дебати в много държави. Унгарците въстанаха срещу него и през 1991 г. Конституционният съд реши, че личният номер, „задължителен за всеки, който може да бъде употребяван без ограничения, е неконституционен“. Въпреки съдебното решение обаче цифров код, наричан личен идентификационен номер, се използва в много сфери. От съображения за сигурност достъпът до личния номер особено в „белите“ държави е силно ограничен и не се налага да го съобщаваш, когато си плащаш тока или си вземаш филм от видеоклуба, както е у нас.
В много страни използването му е регламентирано със закон и се разрешава само в области като здравеопазване, данъци, социално осигуряване, обществен ред.
Източник: svetovnizagadki.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
