В градския пейзаж на Москва доминират седем небостъргача, наречени „Сталински сестри“ (Сталинские высотки), които са известни като символ на съветската власт.
Но тези сгради са само „върхът на айсберга“: под тях, както и под по-голямата част от други сгради в Москва, се намира един цял подземен град със свои пунктове, скривалища, подземни реки, системи за доставка, истории и мистерии.
Земята под Москва напомня на огромна гъба.
След войната, когато започва надпреварата във въоръжаването между СССР и САЩ, съветските инженери и учени са получили задача да изградят скривалища в големите градове.
Има два вида такива сгради. Самостоятелните скривалища са били замислени като временни скривалища и се намират само на 5-6 метра под земята. Вторият тип са скривалища, които се намират под жилищни сгради, училища, болници, фабрики, гари, и могат да приемат стотици хора за два или три дни (някои небостъргачи от времето на Сталин са наистина огромни скривалища). Те са изградени на дълбочина 20 метра, а техните входове са защитени с двойни капсулирани врати. Самостоятелните скривалища се разпознават по вентилационните отвори и входове, които се намират над земята. В скривалищата в сградите се влиза от входове под пътищата и те на пръв поглед не се виждат.
Скривалищата в московските сгради са снабдени с оборудване за задоволяване на жизнените нужди, като дизелов агрегат, система за филтриране и освежаване на въздуха, питейна вода и лекарства (но не и храни, ако скривалището не се използва).
Тук има и противогази, костюми за химическа защита, брадви и ножове в случай, че след бомбардировките, на хората се налага да преминават през руини, за да излязат на повърхността. По време на редовните часове по гражданска защита съветските граждани, предимно ученици и студенти, са били обучавани как да използват оборудването и средствата за защита в скривалищата.
Обучаването на учениците било много успешно. За щастие те никога не са били използвани, така че към днешна дата вече са превърнати в складове, фитнес центрове, музикални студия и други подобни. Въпреки това, има и такива, които все още са съхранени и могат да служат за основната си цел. Всички посочени скривалища са в сравнително нови сгради, но в Москва има и подземни помещения, които датират още от Средновековието.
Подземните помещения на Кремъл
Първите подземни съоръжения в Москва са построени в края на 15 век за защита на Кремъл.
По време на постоянните военни сблъсъци трябвало добре да се осигури основната московска крепост, за да може да издържи на продължителна обсада. В тази дейност е участвал и Аристотел Фьораванти, италиански архитект и инженер. Смята се, че Фьораванти, който в Русия е известен като строител на Успенския храм в Кремъл, е изобретил и план за изграждане на Московския Кремъл.
По-голямата част от кулите на Кремъл имат пространствени подземни помещения. По време на обсадите те могли да се използват като складове за продукти, а някои от тях са имали и тунели, водещи извън градските стени, така че защитниците да могат да получават необходимите боеприпаси, както и съобщения, а тайни кладенци осигурявали питейна вода. Преходите под стените са още по-важни. В крепостта може да се проникне единствено с поставянето на подземни мини и с разрушаването на някоя от стените, така че защитниците са използвали специални пунктове (наречени уши), с цел от крепостта да могат да следят дали враговете поставят мини.
През 20 век е започнало проучване на подземния свят на Московския Кремъл с цел търсенето на библиотеката на цар Иван Грозни, но това действие е завършило безуспешно. Оказало се, че по-голямата част от пунктовете са повредени от ерозията, така че положението на много подземни помещения не може да се определи.
Подземни реки на Москва
В началото на 19 век в Москва са се появили още подземни съоръжения. Неглинка, реката, която тече през селището Марина Рошча и се влива в река Москва, била вкарана в канал с изграждането на колектор, който след това станал най-значимият московски подземен проход.
През седемдесетте години на 19 век колекторът Неглинка бил посетен от прочутия руски журналист Владимир Гиларовски, и той бил сред първите, който разказал какво е видял в този подземен свят – влажни стени от тухли, покрити с гъст мухъл и с куп отпадъци, толкова дълбоки и лепкави, че биха могли да погълнат човек. По това време Неглинка е пълна с градски отпадъци. Този проблем е бил решен още през седемдесетте години на миналия век.
Почистена от отпадъци, Неглинка започнала да привлича нови посетители – изследователи, които без разрешение посещавали нейните колектори да търсят нови преживявания.
Неглинка и по-голямата част градски колектори днес са сравнително добре проучени и безопасни – на тези места по скоро ще преживеете някоя смешна ситуация или ще срещнете пийнали младежи, отколкото да попаднете на подземно чудовище.
Освен Неглинка, в Москва има още много неизследвани подземни реки, които все още са пълни с отпадъци, а мъглата в тях понякога е толкова гъста, че едва можете да си видите краката. Трябва да вземете фенерче, костюми за химическа защита и въже, и да бъдете група. Когато вали силен дъжд, често се случват наводнения и тогава е изключително опасно да се изследват тези реки.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
