Историята на играта започва с изобретяването на зара, което се смята, че се е случило в Индия.
Първият зар е открит по време на археологически разкопки в югоизточен Иран. Зарът е бил част от 5000-годишният комплект за игра на табла, който археолозите смятат, че е бил внесен от Индия. Векове по-късно, през Средновековието, тя се е превърнала в любима игра на рицарите.
Играта на зарове е потомък на игра на име Hazard, която се смята, че е била измислена по време на кръстоносните походи от Сър Уилям от Тир и неговите рицари. Името Hazard идва от името на обсаденият замък Asart (или Hazarth) през 1125г., други смятат, че Hazard идва от арабската дума Al Zar, която означава зар.
Играта е станала широко популярна в Англия и е била спомената от Джефри Чосър в неговата книга „Кентърбърийски разкази“. Hazard се е играел в почти всяка странноприемница в Англия. Освен това много благородници са я играели в луксозните казина.
Играта е била пренесена и във Франция и някои вярват, че там са променили името на играта на Крапс. В САЩ играта пристига благодарение, или на английските, или на френските заселници, а там тя се превръща в това, което познаваме днес.
Крапс се е играел на речните кораби по река Мисисипи и именно тогава се е разпространила из цялата страна. Докато играта добива популярност в САЩ, създателят на зарове Джон Уин разработил играта, като я направил по-проста, измислил модерното оформление и нейната разработка. Така тя се превърнала в играта Банк Крапс.
През Втората световна война, играта станала изключително популярна сред войниците, които я играели само, за да отбият времето. По-късно, играта е била заснета в редица холивудски филми, които също спомогнали за популяризирането й. Тя загубила известността си през деветдесетте години на XX в., но когато се появили онлайн казината, тя си възвърнала славата, защото можела да се играе лесно във всяко онлайн казино.
Източник: betportal.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
