Принцеса Анджелина била най-голямата дъщеря на индианския вожд Сиатъл, на чието име е кръстен и американския щат. Историята на гордата индианка става известна след публикувани снимки на фонографа Едуард Къртинс.
За да снима старицата с набръчкано лице, той ѝ плаща 1 долар, а тогава не подозирал, че фотографиите му ще имат историческа стойност. Пред обектива стояла принцеса Анжджелина, дъщерята на известния вожд Сиатъл.
Нейното рождено име било Кикисобла, но когато една от заселниците – Катрин Мейнард, се запознала с нея, ѝ казала, че не може толкова красиво момиче да носи такова грозно име и започнала да я нарича Анджелина.
При появата на първите заселници по западното крайбрежие на САЩ, индианският вожд Сиатъл ги посрещнал дружелюбно и се опитал да се сближи с тях.
Но въпреки усилията му, през 1855 година издаването на Пойнт-Елиътския договор принуждава всички индианци да напуснат домовете си и да се заселят в резервати.
Тогава Анджелина била на 35 години и решава да се противопостави на решението. Тя бяга, преди да бъде отведена в резерват, и си построява малка дървена къщичка с изглед към океана.
Започнала да плете кошници, които продавала на местен търговец, и да пере бельото на белите заселниците, с което изкарвала достатъчно, за да се издържа.
До края на живота си обаче тя пазела в тайна факта, че е дъщеря на вожда, който преди е владеел тези земи. С напредването на възрастта развила артрит, но не спряла работа.
Сприятелила се с местните, а някои от тях дори я канели на гости. Анджелина обичала да се разхожда из града, подпряна на бастунчето си.
Децата често ѝ се подигравали за външния вид и шеговито я наричали принцеса, без да подозират, че тя наистина е такава. Индианката умира на 29 май 1896 година, а нейните приятели се постарават да има достойно погребение.
Тялото на наследничката на вожда на Сиатъл е положено на Капитолийския хълм, а след като става ясно коя е била тя, на гроба ѝ се поставя мемориална плоча.
Източник: sanovnik.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
