Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала северен Китай (550 – 577), от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра.
Описание за тях дава Тао Гу в книгата си Свидетелства за невероятното и свръхестественото (ок. 950 г.):
„ Ако се случи нещо неочаквано през нощта, е нужно известно време, докато се запали лампа. Един находчив човек опростил нещата, като напоил малки борови пръчици със сяра. Така те били готови за употреба. Запалвали се само при драскане върху грапава повърхност. Получавало се пламъче, голямо колкото житен клас. Това чудо било наречено „роб, носещ светлина“. Но когато започнали да търгуват с тях, ги нарекли „клечици за огън“. “
През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в гр. Ханчжоу.
Първият фосфорен кибрит е създаден през 1830г. Кибритът се е съхранявал в специални контейнери, за да не се възпламени при контакт с някаква повърхност.
През 1844г. професор Gustaf Erik Pasch получава патент за изобретяването на безопасен кибрит. Професорът заменя отровния жълт фосфор с неотровен червен фосфор. Той също така разделя химически запалимите съставки и поставя фосфора върху отделна повърхност от външната страна на кутията на кибрита. Така кибритената
клечка може да се възпламени само при триене с тази повърхност. Така се ражда безопасният кибрит. Това е значимо изобретение, което прави Швеция световно известна. За съжаление, производството е било сложно и скъпо.
През 1864г., 28-годишният инженер Alexander Lagerman проектира първата автоматична кибритена машина. Така се преминава към масово производство и безопасния кибрит от град Jonkoping (Швеция) се експортира по целия свят и става световно популярен.
През 1868г., е основана кибритената фабрика Vulcan AB в град Tidaholm, Швеция. Днес тази фабрика е собственост на Swedish Match, и е най-модерния завод за кибрит в света. Грижата за околната среда е важна част от производствения процес и затова опасните химикали са премахнати, а за кибритените кутии се използва рециклирана хартия.
Източник: uchilishte-mechta.dir.bg/
Вижте още от bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
