Три синджира роби без ропот към урните вървят.
Тихо страхът им нашепва в умът числата за които трябва гласът си да дадат.
Няма избор, всичко е агитация за удобната на властта конфигурация. Цензура се шири в социалните ни мрежи и всяка медия послушно думите си мери. Без ропот и стон робът теглото на плещите понася, нали 500 години е учена раята главата да свежда пред сабята на падишаха. И днес така е с икономически вериги три синджира роби към урните вървят, но никой не ги пази, а води ги страхът. Страхът за къшей клисав хляб, това е.
Нима вече всичко е изкоренено, нима вече всичко е изпепелено от славното ни минало на държава, нима останаха тук само слугите на васала? Затова и такъв живот сме си отредили като гласуваме за тия и уния дето ни ги спускат от властта, роби ще сме до края на дните си на тази земя.
Четири години ви казваме, че е време да изхвърлим боклука от властта, но тихо всички сте свели глава. Без ропот избор за роба няма, но защо робските деца без избор да са днес заради нашите дела, това е въпросът на който днес трябва всеки да отговори и не става само на Господ човек да се моли, защото Господ дава, но сам в кошара не вкарва!
Време е да ги окошарим тези дето узурпираха властта и да станем пак свободна страна. Или пак тихо главите да сведем и пак три синджира роби без ропот и стон към урната да вървят, а после кучетата да ги ядът.
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
