Историята на знака @ започва още в Средновековието, когато монасите – пазители на древни знания и ръкописи, преписвали и превеждали трактати…
Най-старото доказателство за прословутия символ датира в български писмен източник от 1345 г. Изследователи от фондация „Николай Хайтов” попаднали на него, докато правели проучване на произведението „Манасиевата хроника”.
Учените са впечатлени! Седем века преди да се появи на бял свят интернет и да покори целия свят, преводачите на цар Иван Александър, които превели „Манасиевата хроника” в старата столица Търнавград употребили знак @, с който означавали „Амин!
На латински предлогът “ad”, което в съвременния английски се превежда като “at”, указва принадлежност, насоченост, приближаване. Монасите са изписвали буквата “d” с неголяма опашка и така “ad” много бързо се е превърнало на @.
През XV век испанските търговци използват знака @ като съкращение на мерната единица “arroba” (приблизително 11,52 кг или 25,40 фунта), с която се измервало тегло на добитък и… вино.
През Възраждането @ се използва при означаването на цени, а по време на индустриалната революция @ се среща все по-често в счетоводните баланси.
Като изследовател за BBN Technology Томлинсон търсел символ, който да не се среща в нито едно наименование и да служи като разделител на името на потребители и името на компютъра (име – знак – място).Така “маймунското А”, заедно с $, # и % “заживява” в клавиатурните подредби. И ако Рей Томлинсон не бе забелязал @, щеше да стои почти непотребна и досега.
Докато българите с усмивка назовават този символ “маймунско А”, то за руснаците е “куче”, за корейците @ е “охлюв”, за финландците – “спяща котка”, за унгарците “червей”, а за китайците – “мишле”.
Източник: retro.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
