Златният павилион в Япония
Ако искаме да посочим един от символите на Киото, старата столица на Япония, то това несъмнено е Златният храм Кинкакуджи (на японски език „кин“ означава злато). Храмът просто искри, отразявайки слънчевите лъчи с позлатените си стени и се отразява във водите на изкуственото езерце пред него.
Историята на храма е следната. Построен е през 1397 година като крайградска вила на шогуна Ashikaga Yoshimitsu от периода Muromachi. Той е най-могъщият владетел на династията Ашикагаи покровител на театъра Но. В Златния павилион Йошимицу приема императора. След смъртта му неговият син превръща вилата в храм, наречен формално Rokuon-ji. Конструкцията е триетажна с четириъгълен покрив, събран в една централна точка. Стените са покрити със златен слой, който придава магията на павилиона. Градината, която го заобикаля е също изумително красива – има изкуствено езеро, малките тесни пътечки, ручейчетата и екзотична растителност.
След многократни възстановявания сградата на павилиона оцелява от войни, грабителски набези, земетресения и други бедствия в продължение на повече от петстотин и петдесет години и през 1950г. храмът е изгорен до основи от психично болен. Павилионът е изграден такъв, какъвто е бил преди непосредствено след пожара и малко по-късно е позлатен.
Златният храм в Амритсар
Златният храм или Харимандир /Индия/ е най-святото място за Сикхите, построено първоначално в края на 16в върху земя, дарена от императора Акбар. Храмът е разположен върху изкуствен остров в Езерото на Божествения нектар (Амритсар) В него се съхранява Грантх Сахиб, ”библията” на сикхите. Книгата съдържа 3384 химна и е предмет на особено отношение – първообразецът й се пази в отделна зала (светая светих) на централния храм на сикхите – Златният храм в Амритсар. Всяка вечер с факелна процесия тя бива съпровождана от Златния храм до намиращия се на срещуположния бряг на свещеното езеро мраморен храм Акал Тахт („Трон на Вечния“), символ на властта в света, а сутрин се връща церемониално в Златния храм. Покои се върху възглавница на специална маса, Манджи Сахиб, и върху нея се положено покривало (чанани) с драперия, украсено със смарагди и диаманти.
Пагодата KYAIKTIYO, Мианмар
Пагодата Kyaiktiyo, още известна като Златният камък, е известна будистка светиня и място за поклонение в щата Мон, Миянмар. Пагодата е висока 5,5м и се намира на върха на гранитен камък, балансиращ върху стръмна скала. Камъкът е покрит с пластове злато.
По местните предания камъкът е поставен на скалата преди около 2500г. Не се допускат жени на по-малко от десет метра от светинята. Понякога на туристите се предоставя възможност да пипнат камъка, като през това време монаси го бутат и той сякаш вибрира. Те разказват, че в пагодата има косъм на Буда, който го пази да не падне от скалата. Странното е как такъв огромен камък почти висящ на скалата под един наистина невероятен ъгъл, все още не се е търкулнал.
Шведагон – златната пагода
Бирма е наречена ”Земя на пагоди”, там специално има много позлатени храмове, но Шведагон, централната и ступа, която се издига сред гора от храмове и павилиони е най-величествената от всички. Разположен на територия от 5,6 хектара, комплексът от блестящи островърхи кули и непознати и познати склуптурни изображения – златни леогрифи (наполовина лъв, наполовина грифон), дракони, лъвове, слонове е нещо невероятно красиво и завладяващо
Внушителната сграда на върха на хълма Сингутара е най-новата от поредицата светилища, построени на това почитано от будистите свято място вече 2500години.
В настоящия си вид датира от XVв, – времето на царица Шинсобу, при която се прави първото позлатяване на ступата. Пагодата била покрита със златен лист, който тежал 40кг, колкото царицата. Наследникът й бил по-щедър и дарил храма със злато, тежащо повече от четири пъти от неговото тегло. Позлатата трябва да се възстановява, тъй като дъждовете повреждат покритието. Днес това е обезпечено с обществени средства и се прави на всеки 20години. Поклонниците също остават като доброволно дарение листове злато върху пагодата. Формата на пагодата напомня обърната купичка. Тя е увенчана със златно острие, което се стеснява нагоре. На върха има инкрустиран със скъпоценни камъни ветропоказател, на чийто връх блести златно кълбо, украсено с над 1100 диаманта и други скъпоценни камъни. От основата до върха си пагодата е висока 99м.
Тук се намира и една от най-големите камбани в Далечния изток – Маха Ганда, излята между 1775 и 1779г., тежи 23 тона, висока е 4м и е с дебелина 38см. По време на англо-бирманската война, когато англичаните завзели Рангун, извлекли камбаната от пагодата, натоварили я на параход и искали да я откарат в Англия, но параходът се преобърнал и камбаната потънала. Англичаните се опитвали да я извадят, но не могли. Единствено бирманците успели да я извадят и тя така и не напуснала Бирма. От време на време някой се приближава до камбаната и удря по нея три пъти. Тогава, ако се вярва на бирманците, ще се изпълни съкровеното му желание.
Източник: uchilishte-mechta.dir.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
