Аристотел, древният гръцки философ пише детайлни описания за живота на пчелите.
Информацията е изключително точна, от преди 350 г. пр.н.е., като наричат автора „Аристотел Пчелния Господар“. В произведенията му пчелите се разглеждат заедно с други насекоми, с които изграждат медната пита, като има два вида гупи- стадни и самотни. Стадния е оформен така- царят-пчела, търтея, годишната оса, стършела и земната оса.
Пчелата, царят- пчела и търтеят са тези, които знаем и днес като трите касти на пчелен мед. Пчелата ние наричаме работничка, а царят-пчела е в действителност кралицата. Това неразбиране на пола на началника на колонията е най-голямата грешка, включена в писанията за пчелния мед.
Аристотел пише- „търтеите за някои са като майки“ . Като доказателство на тази теория е посочено потомството на търтеите, което се появява дори когато няма владетел-пчела в кошера. Това е много точно наблюдение. Както знаем днес, неоплодени женски работнички могат да снасят яйца в отсъствие на кралицата, но яйцата се превръщат от търтеите.
Интересно е да се отбележи, че по времето на Аристотел, произвеждането на мед е било недобре разбрано, както и вида на цветята, от които се получава. Някои са смятали, че са маслинови, други тръстика или калуна.
Аристотел е знаел, че пчелите получават материал от цветята, но е заявил, че пчелната пита е направена от цветя, а материалите за восък идват от смолата на дърветата, а медът идва от атмосферата. Днес ние знаем, че цветята са добър производител на нектар и като резултат пчелите произвеждат много мед от тях.
Източник: credobonum.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
