Голият къртичест плъх или гол копаещ плъх (Heterocephalus glaber) е африкански гризач, който проявява огромен спектър физиологични характеристики – от изключителна продължителност на живота до нечувствителност към киселини.
Както по-познатата градинска къртица, голият къртичест плъх има набито, цилиндрично тяло, груб череп, малки или липсващи очи, редуцирани външни уши, къси крайници, мощни резци и понякога – нокти за копаене. Живеят в сухи хабитати, характеризиращи се с високи температури и редки валежи. Най-често се откриват в корави, втвърдени, глинести почви, въпреки че могат да живеят и във фин пясък, чист гипс, латерит. Следват няколко интересни факта за тях:
- Въпреки името си, голите къртически плъхове не са плъхове, а са близки до северноамериканските бодливи свинчета и морски свинчета.
- Срещат се в Сомалия, Етиопия и Кения.
- Те са едни от двата вида бозайници, които са еусоциални. Еусоциалността е социална организация от индивиди, живеещи в йерархия, по-типична за насекоми – като мравките и осите. Имат кралица гол копаещ плъх, войници и работници. Другият еусоциален бозайник е друг вид къртичест плъх.
- Войниците копаещи плъхове защитават колонията от хищници (повечето от които са змии) и чужди голи къртичести плъхове, които войниците разпознават според миризмата.
- Работниците не се размножават и прекарват по-голяма част от времето си в копаене.
Кралицата не се ражда такава, а е женска, която се преборва за мястото. Само тя и още най-много двама мъжки се размножават. - Продължителността на бременността ѝ е от 66 до 74 дни, след което се раждат между 1 и 28 малки. Женските могат да родят котило на всеки 6-7 седмици и в природата обичайно раждат повече от 50 малки на година в четири или пет котила.
- Голите копаещи плъхове прекарват почти целия си живот в тъмнина, под земята и затова в зоопарковете ги отглеждат под бледи, червени светлини.
- Колония от голи къртичести плъхове може да се състои от 20 до 300 члена. Тяхната подземна територия може да достигне до обща дължина от 3 до 5 километра.
- Тяхната бърлога има стаи със специално предназначение – като брачни игри, оглеждане на малките, ядене и изхвърляне на отпадъци.
- Те не са слепи, обаче очите им са много малки и освен това голите копаещи плъхове ги затварят, когато бягат през тунелите.
- Резците на къртичестите плъхове мога да се движат независимо един от друг и дори работят заедно като двойка клечки за хранене.
- В плен те са сравнително дълго живеещ вид: женските живеят до 23 години, а мъжките – до 28.
- Доскоро никой не бе намирал раково заболяване при голите копаещи плъхове, но тази година са открити два мъжки със злокачествени тумори. Изследователи от Вашингтонския университет и техни колеги са съобщили в списание Veterinary Pathology (Ветеринарна патология), че двама мъжки – на 20 и 22 години, имат ракови тумори. От по-възрастния мъжки гол копаещ плъх, който е все още жив в зоопарка„Бруукфилд” (Brookfield) в Илинойс, групата е изследвала бучка под кожата и я е определила като аденокарцином (рак на епителната тъкан с жлезист произход), вероятно произхождаща от млечна или слюнчена жлеза. Изследователите диагностицирали починалия, по-млад мъжки (който е живял в Националния зоопарк във Вашингтон) с гастритен невроендокринен карцином (рак на епителната тъкан) след като премахнали голяма буца от стомаха му. Той е евтаназиран заради кожни проблеми и загуба на тегло.
- Учените наскоро секвенираха (разчетоха последователността на нуклеотидите) генома на голия къртичест плъх, надявайки се да открият тайната на неговия дълъг живот и устойчивост на заболявания.
- Изследователи от Центъра по молекулярна медицина „Макс Делбрюк” Берлин-Бюх (Max Delbrück Center for Molecular Medicine Berlin-Buch) са открили защо голите копаещи плъхове не усещат болка, когато са изложени на киселини. Те живеят плътно прилепнали в тесни тъмни дупки, където околните нива на въглероден диоксид са много високи. В телесните тъкани въглеродния диоксид се превръща в киселина, която продължително активира сензорите за болка. Обаче тези плъхове са изключение: те имат променен йонен канал в своите рецептори за болка, който е дезактивиран от киселина и прави животните нечувствителни на този тип болка. Д-р Юън Ст. Джон Смит (Dr. Ewan St. John Smith) и професор Гари Левин (Professor Gary Lewin) са решили, че нечувствителността към болка се дължи на адаптацията на африканските голи къртичести плъхове към техния хабитат в процеса на еволюция.
Друго изследване на професор Гари Левин, публикувано на 11.10.2016, разкрива как болковите усещания са блокирани при голите копаещи плъхове.
Възпаление и тъканна травма причиняват хиперчувствителност на засегнатата тъкан до такава степен, че слаби механични и термални стимули стават болезнени. Този феномен е наречен хипералгезия Нервния растежен фактор (НРФ) е протеинова молекула, която активира възпалителната термална и механична хипералгезия при хора и гризачи. Ранни изследвания при същите разкриват, че единична локална доза от НРФ предизвиква такава свръхчувствителност. Още повече мутации в гена за нервния растежен фактор причиняват синдроми за вродена нечувствителност към болка при хората. Също така НРФ участва в клетъчната комуникация – за създаването и поддържането на състояния на свръхчувствителност. Доказателство за голямото му значение в механизмите на болка е, че блокирането му е високо ефективно за облекчаването на болка при хората, при клинични опити.
При голия къртичест плъх липсват няколко болкови индикатора, открити при мишки, плъхове и хора. Например: нервния растежен фактор не предизвиква термална хипералгезия при него. За да се получи свръхчувствителност, предизвикана обичайно от протеина, трябва да се повиши чувствителността на рецептора, отговарящ за регулацията на телесната температура. Този рецептор също така приема сигнали за попарващата топлина и болка, което се нарича ноцицепция. Учените са открили, че прилагането на нервен растежен фактор върху голи изолирани ноцирецептори не повишава чувствителността им. Мутация в TrkA – друг рецептор за нервния растежен фактор на голия къртичест плъх, го прави слабо функциониращ, което води до липсата на топлинна хиперчувствителност у плъховете.
Изследването показва как еволюцията може да отбере малки промени в една молекула, в един рецептор, които предизвикват сериозни промени в болковите усещания при голите къртичести плъхове. Въпреки това промените не влияят на качеството на живот на плъха.
Източник: nauka.offnews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
