От Конан Дойл до Богомил Райнов миризмата на горчиви бадеми се носи около поредната жертва, умъртвена с цианкалий.
Мнозина обаче ще се изненадат, колко често се среща тази отрова в растенията, които ползваме за храна.
Цианидът се произвежда по естествен начин от ябълки, праскови, кайсии, ечемик, сорго, лен, бамбук.
Разбира се, това не е безцелно, а предопределено от еволюционната борба, смята проф. Кенет Олсен от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, САЩ. Според него по този начин растенията се предпазват от прекаления апетит на животните.
В развитите държави растенията, съдържащи цианид, не са заплаха за потребителите, благодарение на държавното регулиране и модерните методи за преработка. Но в някои африкански страни, където масово се консумира цианосъдържаща тапиока, голям брой бедни страдат от хронично отравяне, известно като конзо.
Растенията трупат слабоактивни цианиди, обикновено като захари с цианидна група (въглерод с тройна връзка с азот). Този цианогенен гликозид се съхранява в определена част от клетките на растението, докато в същите клетки, но на друго място, е „отварачката“ – ензим, активиращ отровата.
Ако някой сдъвче клетката, ензимът и гликозидът се смесват. Нещо като бинарна химическа мина.
Още по-хитър е механизмът по който ви трови цианидът. Той пречи на клетките да ползват кислорода в кръвта, като се залепват вместо него в „биомашинките“, превръщащи храната в енергия. Така настъпва молекулярно задушаване.
И тъй като молекулярната пътека, блокирана от цианида, е толкова стара и разпространена в животинския свят, отровата действа ефикасно срещу почти всички животни – от насекомите до хората.
А защо, наистина, толкова много растения съдържат цианид?
Отговорите са два. От една страна цианидът е примитивен пестицид и гони насекомите, хранещи се с растения, особено с плодове. А хората, опитомили растенията, избирали онези от тях, по които явно имало по-малко вредители.
Втората причина е, че в сравнение с други отрови, цианидът лесно се избягва. При ябълките той е в семките, при прасковите – в костилките, а те обикновено не се ядат.
Дори отровата да е в ядливата част на растението, тя лесно се премахва. Достатъчно е плодът или зеленчукът да се понамачка и промие с вода.
Едва ли това е влизало в плана на майката-природа, но циановият механизъм се обезврежда лесно от генетична гледна точка – само една мутация (едно поколение) – и горчивите бадеми стават сладки.
Това обяснява и защо някои интересни като продуктивност растения не са опитомени. Дъбът например си живее, както Бог го е създал и до днес, защото се пази от вредители не с една, а с цял спектър химически оръжия – танини. Всички те се правят под контрола на различни гени. За да се създаде дъб с вкусни за човека жълъди, ще трябва да се сменят няколко поколения лесовъди. Затова с плодовете на дъба се хранят адаптирали се към танините катерици, както и прасета.
Източник: obekti.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
