До 2100 година океаните ще съдържат достатъчно въглерод, за да причинят масовото измиране на видове в следващите векове.
През последните 540 милиона година Земята е претърпяла пет резки намаления на броя на видовете. Всяко от тях включва процеси, които преобръщат нормалния кръговрат на въглерод в атмосферата и океаните. Тези фатални в глобален на морски видове по света.
Пред много учени стои въпросът дали и днес кръговратът на въглерода претърпява значителен пик, който може да тласне планетата към шести катаклизъм. От 19. век насам емисиите на въглероден диоксид се покачват постепенно. Дешифриране дали скорошното увеличение може да доведе до масово измиране е предизвикателство. Най-вече защото е трудно да съпоставим древните аномалии във въглерода, настъпващи през хиляди до милиони години, към разривите в настоящето.
Daniel Rothman – професор по геофизика от департамента по земна, атмосферна и планетарна наука към Масачузетския технологичен университет (MIT) анализират промените в кръговрата на въглерода през изминалите 540 милиона години, включително и по време на петте масови измирания.
Чрез проучване на хиляди публикувани материали по геохимия професор Rothman определя 31 събития през последните 542 милиона години, които се отличават със значителна промяна във въглеродния кръговрат на Земята. Rothman определя измененията за всяко събитие по наличието или отсъствието на два изотопа на въглерод-12 и въглерод-13 и така определя кога са се случили. След това той превръща тези количества въглерод в разтворените от океаните количества при всяко събитие. Неговото откритие е, че съществува праг на насищане с въглерод, който тези 31 събития не преминават. Тези моментни скокове в количеството въглеродни емисии не били достатъчни, за да дестабилизират системата и да доведат до катастрофален край.
В материал, публикуван в Science Advances, той предполага, че глобален катаклизъм би настъпил, ако една или две от тези граници бъдат преминати: За продължителни промени във въглеродния цикъл измирането би настъпило, ако тези промени се случат с темпове по-бързи от адаптирането на околната среда към тях. За къси периоди от време темпото на промени във въглеродния кръговрат няма значение. Тогава размерът или магнитудът на промените ще определи тяхната значимост. В задълбочен анализ професорът открил, че критичното ниво корелира със скрит процес във въглеродния кръговрат на Земята.
По своята същност цикълът е кръговрат между фотосинтезата и дишането. При нормални условия има изтичане в цикъла, в който малки количества органичен въглерод се потъва на океанското дъно и след време се утаява като седимент, отделяйки се от останалият въглероден цикъл.
Професор Rothman извел проста математическа формула, базирана на основните физични принципи, свързващи критичните скорости на изменение с магнитуда на промяна в кръговрата на въглерод. Откритата от него зависимост показва разликата между бързата и бавната промяна и Rothman въвежда хипотезата, че тази формула може да предвиди както масово измиране, така и някакъв друг вид глобална катастрофа.
Така, Daniel Rothman е идентифицирал праг на катастрофа във въглеродния кръговрат, който ако се премине, би довел до нестабилна околна среда и в крайна сметка – до гибел на животински и растителни видове.
Въз основа на скорошното увеличение на въглеродните емисии през сравнително къси периоди от време Rothman предвижда, че шестият апокалипсис зависи от това дали критично количество въглерод се поглъща от океаните. Това количество, според неговите прогнози, е 310 гигатона и ще бъде натрупано в световните океани от човешки дейности до 2100 г.
Означава ли това, че масово измиране ще се случи на прага на столетието?
„Не казвам, че бедствието ще настъпи на следващия ден“, казва Rothman. „Просто искам да изясня, че ако това явление остане незабелязано, кръговратът на въглерода би преминал в опасна област, която вече няма да е стабилно състояние и ще бъде трудна за прогнозиране. В геологическото минало, това се свързва с масово измиране.“
Източник: nauka.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
