Етнографският институт с музей при Българската академия на науките се намира в бившия Княжески дворец в София.
Музеят е част от Народен музей, създаден през 1892 г., а през 1906 г. се отделя като самостоятелна институция под името Народен етнографски музей.
През 1954 г. Етнографският музей заедно с Националната художествена галерия са преместени в сградата на бившия дворец.
Сградата на Княжеския дворец е обявена за паметник на културата в брой 40 на Държавен вестник от 1978 г.
Музеят има изключително богата колекция, разпределена в няколко теми. В Етнографския музей се съхранява една от най-богатите колекции пастирска дърворезба – около 4000 експоната от бита на българина, характерни за периода от началото на ХІХ – средата на ХХ век. Сред експонатите има лъжици, хурки, геги, свещници и др. В колекция „Дърворезба” посетителите на музея могат да видят и музикални инструменти – кавали, гъдулки, гайди и др. В част от експозиционната площ са изложени оръдията на труда, служещи на жената в семейството – чекръци, хурки, представено е и обзавеждането на дома – долапи, столове.
Изключително интересна е колекцията от църковна дърворезба на Тревненската, Самоковската и Дебърската школа.
Уредниците в музея могат да разкажат интересни факти, свързани с обичаите и вярванията на българите, които се отразяват в празниците и делниците им. Една от най-интересните колекции е тази, посветена на шевиците. Смята се, че шевицата е една от най-отличителните черти на българското народно творчество. Дори известният изследовател Феликс Каниц е казвал, че световноизвестните художници трябва да се учат от изкуството на българската шевица. В музея се съхранява и най-богатата колекция от традиционно българско облекло в страната.
Други интересните колекции в Етнографския музей са тези от писани яйца, обредни хлябове, килими, богати са сбирките от мартеници, сватбени знамена и амулети.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
