Жрицата на Делфи, Пития, е една от най-известните пророчици на древността. Преди 2000 години тя е била обожествявана от всички, от управляващия клир до най-обикновените селяни.
От началото на 8 век Пития сама се обявява за оракул. Тя говори с боговете и по-специално с Аполон. Известна с пророчествата си, тя ги предава по загадъчен и поетичен начин. Хора от всички краища на Гърция и дори Европа пътували до Делфи, за да зададат въпросите си.
Докато Пития обмисляла пророчествата си, тя дъвчела лаврови листа, вдишвала изпарения от пукнатините на подземна пещера и пиела водите от близкия извор. След това изпадала в транс и давала отговори на посетителите. Пророчествата ѝ стават толкова популярни, че след земетресението, което разтърсва Родоския колос, народът отива при Пития, за да я попита дали да възстанови колоса. Тя им забранява, а те решават, че падането му е в резултат на божествения гняв.
Атиняните отиват при Пития и преди Битката при Саламин. Пития им вещае разгром, който може да бъде избегнат чрез дървена стена. Атиняните решават, че става въпрос за дървени кораби.
По-известно от самите предсказания на Пития е само състоянието, в което изпадала. В древните текстове се говори за способността ѝ да говори с боговете. Изследователите обаче предполагат, че прогнозите ѝ са породени от употребата на халюциногени.
Пития е използвала лаврови листа, но те и до днес се използват в готвенето. Това изключва възможността те да са били причина за трансът ѝ. Водата от извора също не може да е причинявала халюцинации, тъй като хората, живеещи наблизо, също пиели от нея. Остават единствено изпаренията от пещерата.
През 2001 година екип от учени открива наличие на етилен в изпаренията. Ако бъде вдишван в големи количества, той може да доведе до халюцинации. Това обаче не обяснява как всички пророчества на жрицата са се оказвали самата истина.
Дори това да е била причина за необикновеното ѝ поведение, никой не може да обясни как халюцинациите и думите на Пития винаги се оказвали истински пророчески. Може би никога няма да разберем отговорът на този въпрос.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
