Екип от учени смята, че праисторическа гигантска жаба, живяла преди 68 млн. години, е била способна да яде малки динозаври. Заключенията си изследователите са направили след изследване на силата на захапката на южноамериканските рогати жаби от вида Ceratophrys, известен като Пакман жаби заради характерната си кръгла форма и голяма уста, наподобяваща героя от едноименните видеоигри.
Експертите от Университета в Аделаида, калифорнийския Държавен политехнически университет, Университета в Калифорния и „Юнивърсити колидж“ в Лондон са установили, че рогатите жаби имат сходна сила на захапката като някои хищни бозайници. „За разлика от по-голямата част жаби, които имат слаба челюст и обикновено се хранят с малка плячка, рогатите жаби дебнат животни, големи колкото самите тях – включително други жаби, змии и гризачи“, заяви д-р Марк Джоунс от Училището за биологични науки към Университета в Аделаида, цитиран от сайта на учебното заведение.
Изследването е установило, че малки рогати жаби с глави от 4,5 см могат да захапят със сила от 30 нютона или 3 кг, предаде БГНЕС. По-големите земноводни с глави от 10 см имат сила на захапката от 500 нютона. „Това е все едно да балансирате 50 л вода на върха на пръста си“, обясни проф. Кристофър Лапин от Политехническия университет в Калифорния.
Основавайки се на тези данни учените са изчислили и силата на захапката на вече изчезналия вид Beelzebufo, която много е наподобявала на днешните рогати жаби. Според тях нейната сила е можела да достига до 2200 нютона или сходна с тази на вълците и женските тигри. „С тази сила на захапката Beelzebufo би могла да победи малките и крехки динозаври, които са споделяли обкръжението й“, допълва д-р Джоунс.
„Това е първият път, в който се измерва захапка на жаба“, допълва проф. Лапин. „Говорейки от опит рогатите жаби имат много впечатляваща захапка и имат навика да не пускат. Захапката на голямата Beelzebufo би била впечатляваща. Определено не е нещо, което бих искал да преживея на свой гръб“, допълни той.
Източник: inews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
