България получи одобрение по първото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.
То е в размер на около 2,7 млрд. лв. безвъзмездни средства. Това съобщи на брифинг вицепремиерът Атанас Пеканов.
“Изключително горд и доволен съм да заявя пред вас, че както обещаме, първото плашане по Националния план за възстановяване и устойчивост получи одобрение от ЕК в рамките на служебния кабинет. Преди броени минути ЕК информира, че е финализирала и дава одобрението си за положителната предварителна оценка на първото плащане по Плана”, заяви Пеканов.
“Рекордно бързо беше придвижена нашата позитивна оценка от страна на ЕК. Това е ключова крачка за България в рамките на Плана. Така можем да спрем със спекулациите, че няма да получим пари от ПВУ, че сме се забавили или че не се справяме добре”, допълни той.
Според Пеканов обаче успехите не трябва да ни карат да се самозабравяме, а да ги използваме за мотивация. „Работата по ПВУ трябва да се ускори и да се мотивира от този успех“, подчерта той и добави, че плащането по ПВУ се основава на резултати и България се справи с първата стъпка, като днес получаваме удостоверение, че това се е случило.
Вицепремиерът по управление на европейските средства уточни, че с днешното одобрение получаваме около 23% от целия план. Предстои съгласуването на това решение от Икономическия и Финансов комитет, където всички страни членки трябва да одобрят това първо плащане. “Там не очакваме никакви проблеми, тъй като не е имало такъв прецедент към момента”, заяви вицепремиерът.
Очаква се парите да бъдат преведени по сметката на Национален фонд в следващите 3 седмици.
“Тези средства ще се ползват за инвестиционите проекти по Плана – МРРБ, Министерство на транспорта и МОН”, посочи Пеканов.
Той отрече спирането на въглищните централи да е едно от условията за получаване на втория транш, но потвърди, че именно енергийна реформа е последният, от общо 22 закона, който все още не е изпълнен.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
