Д-р Григор Желязков, по-известен в медицинските среди като лекаря на покойната дъщеря на Тодор Живков –Людмила Живкова, почина миналата есен, но ни завеща своите целебни рецепти и съвети.
Приживе д-р Желязков едва не загубва зрението си след инцидент, след което се обръща към билкарството и постепенно преминава от лоното на класическата медицина в това на знахарите и билколечителите.
Точно благодарение на билките д-р Желязков запазва частично зрението си и така няма нужда да ползва бастун или куче водач, за да се придвижва.
Нещо повече – с годините той си е изградил реноме на един от най-добрите и уважавани билкари в България. С методите си е помогнал на стоици хора в нужда.
Причината – той знае точно коя билка за каква болежка да използва, но също и как да комбинира билките за още по-добро разрешаване на проблемите.
Д-р Желязков твърдеше, че разполага с рецепта за великолепна смеска, с която може да спре абсолютно всеки възпалителен процес в организма.
Самият той определя като най-силната бактерия, която може да атакува човешкото тяло, Ешерихия коли. Тя обитава по принцип чревната флора, но когато започне нейната мутация, започва и атаката ѝ върху различни органи.
Това води до възпаления, а на по-късен етап и до сериозни болести.
За да се справи с нея, лекарят препоръчва една своя рецепта, състояща се от три съставки. Необходими са ви 50 грама листа от алое вера (вече ги има по билковите аптеки), 100 грама натурален пчелен мед и 150 милилитра домашно червено вино.
От този еликсир човек трябва да приема по една супена лъжица на гладно три пъти на ден, като е добре това да става точно преди хранене.
„Важно е човек да се грижи за своя имунитет, защото именно той поддържа здравето му. Билките са отлично средство за това, защото са дар от Бога.
Няма по-добър начин да се справиш с болестите от природата. Тя ни е дала всичко, просто трябва да наредим пъзела. Именно това правя аз“, казваше д-р Григор Желязков.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
