В много легенди и приказки се говори за елфите. Това са създания, които се различават от хората единствено с крехкото си и миниатюрно телосложение, и издължената и заострена форма на ушите. Но най-голямата разлика са магьосническите способности на елфите.
В манастирска хроника се разказва, че в началото на ХV век в планина в Шотландия бил намерен умиращ от раните си мъж, който говорел на неразбираем език. Бил слаб, дори мършав. След като бил излекуван, непознатият учудил всички с ловкостта си във фехтовката и в стрелбата с лък – нито веднъж не пропуснал целта.
С времето научил езика и разказал, че принадлежи към народ, който нарекъл елве. Според думите му този народ живее някъде много на далече. Интересна подробност е, че мъжът имал заострени уши. А този признак е типичен за елфите, но през Средновековието бил смятан за белег на принадлежност към слугите на дявола.
Подобни разкази има и в други държави. Семейна хроника от Норвегия описва как пред ХVІ век девойка се омъжила за висок и красив чужденец, който обяснявал, че принадлежи към народа хелве. Бил ненадминат в стрелбата с лък. Толкова бил добър, че вероятно от завист бил обвинен в магьосничество и го подложили на гонения и мъчения. Човекът живял осем години със съпругата си, станал баща на две дъщери, които се славели с красотата си. И двете наследили бащиния отличителен белег – заострените уши, което силно усложнило живота им.
Странното е, че различните народи и различните предания в продължение на векове описват тайнствените хелве или елве практически по един и същи начин, пише сп. „НЛО“. Ако се приеме, че хрониките са верни, то те описват външността и уменията на представителите на елфите.
Сред магическите способности на елфите е тяхната невидимост, уменията им да изчезват без да оставят никакви следи от присъствието си. Най-честите срещи с елфите били през ХІІ-ХVІ век. Сведенията за тях като за народ са оскъдни и обясненията родили две хипотези.
Според първата са човешки същества, притежаващи допълнителни гени, благодарение на които можели да развиват паранормалните си способности. Но тогава дали елфите не са потомци на атлантите?
Възможно ли е да са били асимилирани от хората и само в труднодостъпни райони като в Скандинавия, например, да са се запазили в чист вид и постепенно да са изчезнали?
Друга версия се базира на хипотетичната теория за паралелните светове. Тоест елфите са същества от друг свят, който съществува успоредно с нашия и понякога, при известни условия могат да преминават от своя в нашия свят. Тази версия обяснява продължителната мъдрост на елфите – може би в техния свят времето тече по-бавно.
В скандинавската митология елфите са раса от малки божества на природата и плодородието. Често са изобразявани като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера и други водни басейни. Те са описвани като дълго живеещи или безсмъртни същества, които притежават магически способности.
В съвременните фолклористика и фентъзи са приети два основни типа елфи: същества, чийто ръст е еднакъв или близък на човешкия (elven на английски) и елфи с миниатюрен ръст (elfs на английски). Интересно още за тях е,че противно на всеобщото мнение елфите,особено миниатюрните,имат крила и в много филми е заимствана тази идея.
Въпреки споровете относно етимологията на името елф, най-разпространеното мнение гласи, че думата произхожда от индоевропейският корен *albh, който означава „бял“. Оттам и латинското albus – „бял“, както и португалското, испанското и староанглийското albino, което има същото значение. В съответните страни за елфи има следните наименования:
Според митовете елфите (известни в скандинавската митология като алви, алфи) са създадени от боговете-създатели Один, Вили и Ве. След като създават и населяват земята, те откриват червеи, впили се в плътта на мъртвия великан Имир (от чието тяло всъщност е създадена земята) и решават да създадат от тях същества, които да населяват недрата ѝ.
Но след възникнал спор създават два типа същества — тъмните алви и светлите алви. Първите населяват Сварталвхайм (Страната на тъмните елфи) в недрата на земята и стават известни като цверги (джуджета) и като най-добрите майстори-занаятчии, боравещи с метал. Светлите алви населяват страната Льосалвхайм, намираща се между земята и небето, и стават известни с отглеждането на най-прекрасните дървета и цветя. В един по-късен етап светлите елфи са отъждествявани с божествата Вани.
Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания с благ характер. А що се отнася до тъмните елфи, те са привързани към камъни и кристали, обичат блещукащи неща и не мразят светлината, макар и да се носят подобни слухове.
Техните свещени цветове са лилаво и виолетово. Живеят по хълмове, трудно проходими горички и скалисти места. Обикновено облеклото им варира от дълга, наподобяваща на вещерска лилава рокля до стегнати панталонки в същата гама. Имат мил характер и предимно сини очи. Популярни дарби сред тъмните елфи са да отчайват,хипнотизират и да четат мисли. Има и друг вид елфи – горски. Те са мили, обличат се в зелено (всякакви нюанси, синьо и жълто. Владеят само земния и водния елемент. Очите им са предимно в бял или зелен цвят. Това ни разказват някои литературни източници.
Източник: burgasnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
