Министър Велислав Минеков отдавна е обществено ангажиран и уж държи ръка на пулса на времето, но не видя зараждащата се буря
Тези дни разбрахме, че Дунавското хоро, което българите свързват с празничното веселие, особено по Нова година, има авторски права. И който го пусне, без да си плати, ще бъде глобен.
Едва ли има българин, който да не знае, че авторът на Дунавското хоро и на много други хора, е Дико Илиев.
Но досега то звучеше свободно, изпълнявано десетилетия наред от професионални и любителски оркестри.
И никой не мислеше, че прави нещо нередно. В моето детство през 60-те години във врачанското село Градешница, баба ми всяка неделя ме водеши на „думбата“. Цялото село се събираше и се виеха хора под звуците на сътвореното от Дико Илиев. Едва ли самодейният селски оркестър е мислил, че нарушава авторски права. Хората на Дико Илиев още тогава се възприемаха като народна музика.
Темата как изведнъж в навечерието на Нова година се оказа, че за хорото трябва да се плаща, е въпрос за друг разговор. Както и това, че наследниците на Дико Илиев биха могли да преглътнат сумата (едва ли става дума за нещо, което би ги осигурило доживот) и да направят благороден жест – като дарят най-народното хоро на народа. Те, разбира се, не са длъжни да правят това.
Нито са длъжни да мислят какво отражение има в обществото „плащането“ за Дунавското хоро (а сигурно и за останалите произведения на Дико Илиев, които са не по-малко популярни).
Политиците обаче са длъжни.
Министерствата са политически органи, Народното събрание избира министрите. И вместо от ведомството на проф. Велислав Минеков да обясняват в скучно прессъобщение, че „Държавата не е собственик на правата за Дунавското хоро“, редейки членове и аленеи, с което навярно се извисяват в собствените си очи, мислейки си колко са компетентни, точни и юридически изчерпателни, биха могли да предложат държавата да откупи правата на Дунавското хоро. Проф. Минеков би трябвало да се сети за това, той е обществено ангажирана личност отдавна, уж държи ръка на пулса на времето. Но той не видя зараждащата се буря. Ако политиците не направят нищо за Дунавското хоро, ще запишат още една точка в дългия списък от причини на тези, които не гласуват. Или „не подкрепят никого“. И ще дадат още един повод на националистите да крещят до прегракване, че се потъпква българщината.
Advertisement
Днешните политици могат да постъпят като Сергей Станишев през 2005 г., когато като лидер на БСП откупи правата на „Моя страна, моя България“ от сина на Емил Димитров. И сега песента звучи на митингите на левицата като химн на лявата идея.
Но, уви. Нито един политик, които са толкова чевръсто реактивни, когато става дума за международен проблем, не се сети да предложи държавата да откупи правата на Дунавското хоро.
Не искам да мисля, че те действат бързо само, когато гледат да се докарат пред някого, обикновено отвън, да се покажат, че „пеят в хора“ на евроатлантическата солидарност. Това, разбира се, не е лошо. Но би трябвало повече да държат сметка на това, което се случва в България и което вълнува българите. И на тях да гледат да се харесат.
И да не ги лишават от традицията, която повелява след словото на президента да се слуша химна, „Многая лета“ и да се тропне Дунавското хоро. / Красина Кръстева
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
