В последните дни всички научихме, че още едно дете е починало, без да получи шанс да му се помогне.
Като лекар съм наясно, че невинаги тежките заболявания могат да бъдат лекувани или излекувани, но ме боли, че като общество не даваме шанс на нашите болни да се преборят за здравето и живота си.
Това детенце е поредната звездичка на небето, която отиде там заради безхаберието на политиците ни. За огромно мое съжаление и не само мое случилото се не е прецедент.
Не познавам самото дете. За случая знам това, което се чу в медиите – че то не е получило шанс да има трансплантация. Имало някакви проблеми – дали финансови, дали организационни, не знам.
Но не искам да слушам, че се правело всичко възможно, защото виждам, че не се прави. В семейства на т.нар. елит нещата се разрешават много бързо. Някой от тях има ли представа какво й е на тази майка, чието дете почина, защото не е получило шанс за трансплантация, а прочита, че някой си е купил джипове за 222 хил. лв.?
Оказва се, че в държавата има пари, но те не отиват при хората, които имат нужда от тях, за да опазят своето здраве и живот. И се сетих какво правим.
Събираме капачки, за да купим кувьози,
събираме пари за животоспасяваща апаратура. Недопустимо е.
Благотворителността е нещо чудесно. Трябва да учим децата си да бъдат щедри, да даряват, да помагат. Но когато тя се използва за спасяване на животи в най-елементарния смисъл на думата, защото снабдяването с животоспасяваща апаратура е базисно задължение на държавата, тогава наистина се разгневявам.
Целите на благотворителността са други – да помогне, не да осигурява най-елементарните условия. Виждате за колко много деца събираме пари, за да се лекуват. Защо трябва това да се случва?
Рекламираше се всеки да дарява с есемеси за „Българската Коледа“, а в същото време бясно се раздаваше бюджетен излишък. Той не е дошъл от Марс, изработен е от цялото общество.
Не приемам, че някой може да реши да използва тези пари, без да помисли за болните или за пенсионерите.
Защо децата получават по 36 лв. детски надбавки? Това е срамно. Когато държавата е катастрофирала демографски, не стимулира хората да раждат. А по-скоро тласка гражданите си към Терминал 1 и 2.
Отлично си спомням предишния строй, който наричаме режим, тоталитаризъм, автокрация. Самата аз имам много забележки към него, но такова чудо като сега тогава не е било. Толкова антисоциална държава никога не сме имали.
Не може родителите ни, работили по 40-50 г., да получават пенсии, с които не могат да преживяват. Ако не сме ние, децата им, няма как да се справят.
Обидно е възрастни хора да ровят по кофите. Унизително е.
Не може да се хвалим, че са им дадени по 40-50 лв. за Коледа. Това е чутовна мизерия. Големият проблем у нас е поразяващата бедност. Тя деморализира. Не виждам да има борба с това уродливо явление.
И в същото време някой решава, че му трябват два луксозни джипа.
Т.нар. политически елит не живее в нашата държава. Той пребивава в друга реалност, където има пари за тях и семействата им. Има правителствена болница, служебни автомобили, бонуси за несвършена работа. Те нямат нищо общо с нас, за тях сме електорални единици, за които се сещат само преди избори.
Искам държавата да бъде по-социална и да се грижи за хората.
Д-р Цветеслава Гълъбова
Източник: 168chasa
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
