В последните дни всички научихме, че още едно дете е починало, без да получи шанс да му се помогне.
Като лекар съм наясно, че невинаги тежките заболявания могат да бъдат лекувани или излекувани, но ме боли, че като общество не даваме шанс на нашите болни да се преборят за здравето и живота си.
Това детенце е поредната звездичка на небето, която отиде там заради безхаберието на политиците ни. За огромно мое съжаление и не само мое случилото се не е прецедент.
Не познавам самото дете. За случая знам това, което се чу в медиите – че то не е получило шанс да има трансплантация. Имало някакви проблеми – дали финансови, дали организационни, не знам.
Но не искам да слушам, че се правело всичко възможно, защото виждам, че не се прави. В семейства на т.нар. елит нещата се разрешават много бързо. Някой от тях има ли представа какво й е на тази майка, чието дете почина, защото не е получило шанс за трансплантация, а прочита, че някой си е купил джипове за 222 хил. лв.?
Оказва се, че в държавата има пари, но те не отиват при хората, които имат нужда от тях, за да опазят своето здраве и живот. И се сетих какво правим.
Събираме капачки, за да купим кувьози,
събираме пари за животоспасяваща апаратура. Недопустимо е.
Благотворителността е нещо чудесно. Трябва да у�