Глобализацията ни унищожава – преди беше бавно и методично, в момента вече с газ до дупка
В условия на свободен пазар, държава, с толкова нисък стандарт като нашия, да се състезава за ресурси с мощни икономики на други държави на равна нога е непостижимо.
Свободното движение на хора води до изтичане на работна ръка, дори на сезонната, към държави способни да платят повече (а на практика това са почти всички държави в Европа), води до несъбрана реколта, която загива на корена тук и до фалит на дребните земеделски стопани, които не могат да механизират процесите по събиране на продукцията, което касае зеленчукопроизводителите и овощарите.
Ниските изкупни цени, изискванията за високи количества от един сорт водят до две неща – фалити на малки производители, ерозия на сортовете (оцеляват сортовете, които произвеждат количество, за сметка на вкусови качества и разнообразие).
Като добавим високите цени на горивата и логистиката, целевото финансиране на определени сегменти на централизиран външно принцип, върху който не можем да влияем, всичко това закономерно ще доведе до заличаване на дребните и дефицити, защото пък няма от къде да се вземат достатъчно средства за внос.
Това от своя страна води до драстично влошаване на качеството на храната, което веднага води до влошаване на здравето …
При всичките тези фактори, държавата винаги ще тича с огромно закъснение след събитията със “социални” добавки, които едва ще стигат, за да си купите хляб и мляко, на всичкото отгоре няма да има от къде да взема средства, защото фалитите водят до това да се опразва хазната и да няма пари дори за здравеопазване и пенсии и единственото, което ще правят е да теглят заеми, а дълговата пързалка ще стане толкова стръмна, че и пра-, правнуците ни няма да могат да плащат…
Опитах се да обясня накратко ефекта на пеперудата и за това, че се нуждаем от спешни дългосрочни мерки и от хора, които мислят с други хоризонти а най-тъжното е, че за да се вземат мерки и да се реализират на практика имаме нужда от държава и суверенитет.
Умът ми не го побира как ще стане с тези, “обучените”, начело…
Мариана Христова, фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
