Котките са много сладки животинки не мислите ли? Ако сте любители на котките, няма как да не харесвате всяка симпатична част от това животно – от малките меки лапички до розовото носле. Всяка от тези части обаче има конкретен научен смисъл, който може да не забелязваме на пръв поглед.
Ушите
Ушите на котките имат 32 мускула, което им позволява да ги въртят на 180 градуса, за да установят откъде идва звукът.
Въпреки че кучетата са по-известни с техния добре развит слух, котките чуват по-добре от тях – улавят по-високи честоти и откриват и най-малката разлика в звука. Вестибуларният апарат във вътрешното ухо на котките им позволява да пазят баланс и да се ориентират винаги кое е горе и кое долу. Ето защо котките рядко падат по гръб и обикновено успяват да се приземят на краката си.
Очите
Котките могат да виждат добре дори на една шеста от светлината, на която хората виждат, тъй като очите им имат повече нервни клетки. Котките имат слой тъкан в очите, наречена tapetum lucidum. Този слой отразява светлина от окото и затова очите на котките светят в тъмното. Очите им имат вертикални зеници. Те се свиват по-бързо от кръглите, които имат хората. По-малките зеници пропускат по-малко светлина в окото. Ето защо котките по-трудно могат да бъдат заслепени от рязка промяна на светлината.
Носът
Котките имат добре развито обоняние, дължащо се на обонятелни луковици и голямото количество сензорни клетки в обонятелния епител в дъното на носната кухина. Тези