Банката на Ватикана или още Istituto per le Opere di Religione се ползва със специален статус. Доказано тя е “перачница” за пари на политици, елит и мафията. Адолф Хитлер също е прибягвал до “услугите” й.
Последния голям скандал беше през 2010г., когато от банката бяха конфискувани активи на Ватикана възлизащи на над 23млн. евро. Според прокурорите банката умишлено е пренебрегвала законите за пране на пари и е успяла “да прикрие собствеността, предназначението и произхода на капитали”
Разкрити са връзки на банката с корумпирани политици, съмнителни бизнесмени и дейност за “изпирането” на незаконно придобивани капитали.
Милиарди в угода Богу. Има потвърдени случаи, когато духовници са опъвали чадър над мафията, или са тегли крупни суми от банкови сметки без да изяснят произхода им. Една такава транзакция е проследена от 2009г., когато са изтеглени 650хил. евро без Ватикана да спази законите и да изясни произхода им.
Божии наместници или на отхвърления му Син?
Докато Папата се счита за директен божий наместник на Земята, а римо-католическата църква е една от най-консервативните и проповядващи стриктно подчинение и живеене по канон нейната банка е най-тайната в света.
Ватиканската банка притежава над 10млрд. евро активи. Тя не е като никоя друга банка във света. Банкоматите са на латински, духовниците влизат в нея през таен вход. Тя функционира от 1942г. и още в миналото е замесена в скандали и съмнителни схеми. Ватикана обаче е със специален статус на град-държава в Италия за това в много отношения банката на Ватикана е удобна перачница за пари на властващия елит, мафията и политиците.
През Втората световна война Хитлер използва топлите отношения между Ватикана и Третия Райх, за да пере пари от грабежите над богати евреи, произведения на изкуството и всякакви богатства. Така някои от произведенията на изкуството, конфискувни от хитлеристите изскочиха в банката на Ватикана. Папа Бенедикт XVI, например, като дете е бил член на Хитлеровата младеж (hitlerjugend).
Източник: barko4.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
