Помните ли БОРКОР – Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност?
Беше създаден преди десетина години от ГЕРБ, за да изучавал корупционните фактори и да дава решения за отстраняването им преди да се стигне до корупция.
Не свършиха никаква работа.
Но за сметка на това гламавото правителство, което току що падна, даде много примери какво трябваше да търси сега БОРКОР, ако го имаше. Киро, Асен, Лорер и останалите дадоха ясни примери. Известни в западните демокрации, но класически безпардонно прокарани в четворната коалиция.
Та така, тарикати, които лягахте и ставахте с борба на думи с корупцията:
– Да назначиш приятелите си в МС е силен корупционен фактор;
– Да назначиш семейство, което да борави с огромни парични потоци, също е класически корупционен фактор. На Запад за такова нещо щяха да ви свалят от власт още първия ден;
– Да конструираш министерски съвет, при който всеки коалиционен партньор получава собствено министерство е също типичен корупционен фактор; липсва всеки елемент на контрол, защото има партийна зависимост;
– Да назначиш за шеф на Булгаргаз човек, който преди това е оглавявал фирма и тази фирма става посредник за доставка на руски газ (нищо че лъжете, че е американски) си е чиста индикация за корупция;
Този човек преговаря сам със себе си.Но има силни съмнения, че е за наша сметка и във ваша полза.
– Да ползваш огромен правителствен самолет само за двама души на дистанция, при която самолетът даже няма време да набере височина е нещо, за което на Запад ще те изритат от всяка врата на властта, камо ли премиерската.
Няма нужда от скъпа структура като БОРКОР, за да отстраниш тези корупционни фактори. Няма значение, че ви отстраниха хора, за които честен човек не би гласувал.
Вие задължително трябваше да бъдете изритани от властта.
И никога повече да не припарвате до нея.
И Борисов ни плашеше, че без него пропада държавата.
Вие ползвахте същия аргумент.
Но с вас държавата вече пропадна.
Богомил Бонев, фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
