Вероятно е Луната въобще да не е естествен спътник, а извънземна технология, донесена с цел наблюдаване на събитията на Земята. Възможно е също така целта въобще да не е това. Спекулациите по този въпрос са безкрайни и се надяваме в скоро време да разберем истината. Но засега трябва да се задоволим с фактите, които имаме:
Тя е по-стара от Земята
Първоначално се е смятало, че се е формирала след сблъсък на космически обект със Земята. Част от отломките се събрали и така се получил естествения ни спътник. Има и друга теория, която гласи, че след формирането на Земята остатъчния прах се „слепнал“ и образувал това, което днес наричаме Луна.
Но това не е вярно. Лунните проби от повърхността, донесени от космическите мисии, показват, че Луната всъщност е по-възрастна от нашата планета. Материалите, които се включват в строежа на лунната повърхност са на 5.3 милиарда години (Земята е приблизително на 4.53 милиарда години), а прахта по лунната повърхност е още по-стара – около 6.3 милиарда години. Това означава, че Луната не идва от Слънчевата система.
Плътността на Луната
Знаем, че плътността на Земята е 5.5 гр/см3. Изненадващото е, че плътността на Луната е 3.34 гр/см3, следователно лунната плътност е само 3.34 по-плътна от вода, изпълваща същия обем. Това обяснение е дадено от известния учен от НАСА д-р Гордън Макдоналд (Gordon Macdonald) през 1962 година. Той твърди, че след като се направи разбор на всички астрономически доказателства, следва да се заключи, че нашият спътник е кух.
Лунотресения