Въпреки че е включено в много популярни книги от източния мистицизъм, името Агарта е непознато в азиатската митология.
Фактически една от многото вариации на името „Асгард“ била използвана за първи път от френския автор Ърнест Ренан през 70-те години на 19 в. Въпреки че очевидно е бил повлиян от нордическата митология, Ренан поставил локацията на Асгард в Централна Азия. Друг французин Луи Жаколио (1837-1890 г.) е писал по същото време за град с име „Асгарта“.
Жаколио пише няколко книги за връзката между индийската митология и християнството. Била му разказана легендата за Асгарта от група местни брамини. Те му позволили да се запознае с различни свещени текстове като „Книга на историческия зодиак“. Според Жаколио, Асгарта била праисторическия „Град на Слънцето“, дом на Брахматма, видимата манифестация на Бога на Земята. Асгарта съществувала в Индия през 13 300 г. пр. н.е. Там живеел Брахматма в огромен дворец. Той бил невидим и се появял пред своите подчинени само веднъж годишно. Жаколио казва, че тази високо развита култура е съществувала далеч преди арийците да завладеят Асгарта около 10 000 пр. н.е. Жреците на Асгарта тогава успели да сформират съюз с победилите арийски брамини. Този съюз довел до формирането на военната каста Кшатрияс.
Около 5000 години по-късно Асгарта била унищожена от братята Йода и Скандах, които дошли от Хималаите. Отблъснати от брамините, братята поели на север и дали техните имена на „Один“ и „Скандинавия“.
Фердинанд Осендовски (1876-1945 г.) бил друг от първите пишещи за легендата за Агарта. Роден в Полша, той прекарал по-голямата част от живота си в Русия, посещавайки университета в Петербург. През 90-те години на 19 в. пътува в Монголия и Сибир обогатявайки познанията си за будисткия мистицизъм.
Той се връща в Европа през 1900 г. и защитава докторат в Париж през 1903 г. Завръща се в Русия и да работи като химик за руската армия по време на Руско-Японската война през 1905 г. След това става президент на „Революционното правителство на руския далечен изток“. преди да бъде вкаран в затвора от Руското правителство го вкарва в затвора заради анти-царистките му дейности.
Болшевишката революция го принуждава да напусне Русия с малка група белогвардейци. Заедно пътуват през Сибир и Монголия, а той пише за техните приключения в своя бестселър „Зверове, хора и богове“ (1923 г.).
Докато е в Монголия Осендовски се запознава с един руснак, жрец с име Тушегун Лама. Той твърдял, че е приятел на Далай Лама. Тушегун Лама разказал на Осендовски за подземното царство Агарта, дом на Краля на Света.
Осендовски попитал своя приятел за допълнителна информация за този мистериозен персонаж.
„Само един човек знае неговото свято име. Само един човек, който и в момента е жив е бил в Агарта. Това съм аз. Това е причината, поради която Далай Лама ме почете. И точно затова Живият Буда в Урга се страхува от мен. Но това е безпредметно, защото аз никога няма да седна на Свещения Трон на най-висшия жрец на Ласа. Аз не съм монах. Аз съм воин и отмъстител.“
По-късно Осендовски среща възрастен тибетец – принц Чултун Бейли, който живее като изгнаник в Монголия. Той му предоставя още детайли за подземното царство Агарта и Краля на Света. Според него Агарта се простира през всички подземни проходи на света. Обитателите на Агарта дължат преданост на „Краля на Света“.
Те могат да отглеждат земеделски насаждения благодарение на странна светлина, която обхваща цялото подземно царство. Някои от обитателите на тези региони са много странни. Една раса има два езика в устите си, което им позволява да говорят на два различни езика едновременно. Има и много фантастични животни включително костенурки с 16 крака и едно око.
В града Урга Осендовски среща възрастен лама, който му дава допълнителна информация за Краля на Света.
Влиянието на Краля във всички дейности на световните лидери е огромно. Ако техните планове са богоугодни тогава Краля на Света ще им помогне да ги реализират. Но ако не са, тогава той със сигурност ще ги унищожи.
Неговата сила идва от мистериозната наука „Ом“, което е името на древен свят човек, който е живял преди повече от 300 000 години – първият човек който познавал бог. Когато Осендовски попитал дали някой е виждал Краля на Света, стария лама отвърнал, че по време на големи празници свързани с древния будизъм в Сиам и Индия, Кралят се е появил 5 пъти във великолепно превозно средство теглено от бели слонове.
Той носел бяла роба и червена корона, с нишки от диаманти които скривали лицето му. Когато той благословил хората със златна ябълка покрита от фигура на агне – „слепите върнали зрението си, немите проговорили, глухите върнали слуха си, сакатите започнали да се движат свободно, а мъртвите се вдигнали, навсякъде където очите на Краля на Света се спрели“.
След това Осендовски попитал колко хора са били в Агарта.
Ламата отговорил, че много хора са ходили, но никога не са говорили затова какво са видели там. Той продължил и казал, че когато Олетите унищожили Ласа един техен отряд успял да се промъкне до предградията на Агарта, където те научили някои от по-нисшите мистериозни науки. Това е причината за магическите способности на Олетите и Калмукците.
Друг информатор на Осендовски, лама с име Тургут, му разказал че столицата на Агарта е заобиколена от градове на висши жреци и учени – нещо подобно на начина по който дворецът Потала на Далай Лама в Ласа е заобиколен от манастири и храмове.
Кралският дворец е заобиколен от дворците на Горо, които притежават фантастична сила и които лесно биха могли да изпепелят цялата земна повърхност ако човечеството бъде така неразумно да им обяви война.
Легендата за Агарта е дискутирана в подробности и от друг писател, самообразованият християнски херметик Сент–Ив д’Алвейдър (1842-1909 г.), чийто брак с парите му позволил да се отдаде на своите копнежи и да придобие мистично разбиране /тук явно авторът има предвид сватбата му, ход който го прави изключително богат и му дава възможност да се отдаде напълно на своите изследвания, като в същото време му осигурява и редица контакти с основни имена от френския окултизъм и достъп до членство в редица масонски и розенкройцерски ордени/. През 1885 г. той започва да взима уроци по санскрит от Хаджи Шариф (1838-?) за който се знае изключително малко, освен че е напуснал Индия през 1857 г.
Ръкописите от уроците които д’Алвейдър взима, са запазени в библиотеката на Сорбоната в Париж. В тях Шариф споменава за „Великото Училище на Агарта“ и за „Светата Земя на Агарта“. Шариф твърдял че първоначалният език на човечеството е бил наричан Ватан или Ватаниански и е бил извлечен от азбука с 22 букви.
Въпреки че не е имал възможността да посети Агарта физически, д’Алвейдър намира гениална алтернатива. Чрез освобождаване на своето астрално тяло той успява да посети царството в духовна форма. Неговите астрални приключения са публикувани в серия книги („Mission des Souverains“, „Mission des Ouvriers“, „Mission des Juifs“ и „Mission de l’Inde“), които той издава за собствена сметка.
Най-интересното обаче е, че той унищожава цялата партида от последната си творба – „Mission de I’lnde“, от страх че е разкрил прекалено много тайни за Агарта и може да си плати за това прегрешение с живота си. Само 2 копия оцеляват – едното той пази за себе си, а друго е скрито от печатаря (книгата е преиздадена година след неговата смърт и в нея се описва как д’Алвейдър е овладял изкуството на астралното пътуване в резултат на това, което е научил от Шариф и благодарение на това е посетил Агарта – подземен град с многомилионно население, напреднали технологии и мистични сили).
Според д’Алвейдър Агарта се е преселила под земята в началото на Кали юга около 3200 г. пр. н.е, а жителите й притежавали технология впечатляваща от гледна точка на времето в което той е живял.
Жителите на Агарта знаели всичко за обитателите на повърхността и понякога пращали емисари. Агарта имала много библиотеки в които цялото познание на Земята било записано на каменни плочки с ватански символи като се включвало дори начините чрез които живите могат да комуникират с душите на мъртвите.
Освен това д’Алвейдър казва, че въпреки че милиони ученици са се опитвали да достигнат до тайните на Агарта, много малко са успели да преминат отвъд външните кръгове на царството. Както и в доста други източници описващи Агарта, д’Алвейдър говори за тях като по-висши от човечеството във всеки един аспект и че са истинските управници на света.
Източник: burgasnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
