Искате евро вместо българския лев? Ето какво ни чака (ИНТЕРВЮ)

в България

Искате евро вместо българския лев? Ето какво ни чака (ИНТЕРВЮ)
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН)

Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”

Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция. Интервюто е пред в. „Телеграф“

– Доц. Сарийски, готова ли е България за еврозоната? Сега ли е най-подходящото време за това?

– Очевидно е, че със своите 59% спрямо средния за ЕС стандарт (измерен чрез БВП на човек по СПС за 2022 г.) България е далеч от състояние на готовност, но въпросът не е там. Ако разгледате поведението на останалите страни от ЕС, които не са се присъединили към еврозоната, не може да не ви направи впечатление, че към идеята за влизане се отнасят с еднаква неохота както страни с по-близък до нашия стандарт (като например Румъния), така и доста по-напредналите като Дания и Швеция. Тук определено не става въпрос за „готовност“, а за баланс между очакваните ползи и неизбежните негативи, които не се споменават дори бегло в официалната комуникация по темата.

Състоянието на този баланс през последните десетина години се изменя в посока, която прави еврозоната доста непривлекателна. Единодушното нежелание на останалите страни от ЕС да влязат в Клуба на богатите е обяснимо на фона на обстоятелството, че още от момента на създаването си тази общност трупа негативи, които в някакъв момент ще трябва да изчисти и това не може да стане по друг начин освен за сметка на всички замесени. В това число и новите страни членки. Темата е дълга, но ако разгледате ключовите показатели, ще установите, че всички страни, чиито публични дългове превишават техния БВП, са страни членки на еврозоната.

Трудно е да си представим как например Италия или Испания биха излезли от състоянието, в което се намират, без да прехвърлят на останалите поне част от своята тежест – било чрез отчисления в своеобразни спасителни фондове или чрез задължително рефинансиране на публичните им дългове, които пазарът старателно избягва. Относно момента бих казал, че след като европейската икономика беше доведена до прага на една нова криза и моментът за спасяване на длъжници очевидно наближава, то времето е точно толкова подходящо за влизане, колкото би било, ако решите да поплувате в момента, в който на хоризонта започнат да проблясват първите светкавици.

– Какви биха били предимствата и недостатъците при влизането на страната ни в еврозоната?

– При положение, че българският лев е обвързан с единната европейска валута, а финансовата ни система е в тясна симбиоза с ядрото на паричния съюз, трудно може да се посочи някакво особено предимство, освен вероятно отпадането на част от таксите за превалутиране. Това е мантра, която радетелите за идеята повтарят от самото начало, но в същото време пропускат да уточнят, че нито една банка няма да се примири с по-малки печалби само защото някой е решил да влиза в еврозоната. Практиката показва, че всяка регулация, водеща до отпадане или намаляване на определена категория такси, се компенсира в рамките на около 12 месеца чрез повишение на останалите такси или чрез въвеждане на нови.

bulpress tv

В този смисъл не би трябвало да се разчита на някаква икономия след изтичането на преходния период, дори напротив. Друго често изтъквано предимство е автоматичното повишаване на нашия рейтинг. Забележете, че той няма да бъде коригиран в резултат от повишаването на капацитета на местния бизнес, а само заради смяната на етикета. Илюстрация на този подход виждаме постоянно, включително и в последното повишение на перспективата пред кредитния ни рейтинг от страна на S&P Global Ratings, което според МФ „отразява мнението на рейтинговата агенция, че има вероятност, поне едно към три, България да се присъедини към еврозоната през следващите 24 месеца“.

Трудно е да се обясни по друг начин повишаването на оценката за една икономика с устойчиво забавящ се темп на БВП, която е и сред петте страни членки на съюза с най-интензивен темп на съкращаване на индустриалното си производство. Това напомня на едно отминало време, в което например оценката и възможностите за кариерно развитие на човека зависеха от това дали е партиен член или не. Ползването на подобни критерии никога не е било продуктивно и обикновено завършва зле. Обърнете внимание на страните от периферията, които първоначално се възползваха от облагите на високите рейтинги, но бързо се сблъскаха с реалността.

След приемането на единната валута тяхната производствена база ерозира и сега например индустриалното производство на страни като Испания и Италия, измерено във физически обем, е по-малко, отколкото през 1999 г. Това неизбежно води до бързо натрупване на дисбаланси, до рязко нарастване на нормата на задлъжнялост, а в началото на миналото десетилетие и до изпадането на тези страни в дългова криза. Сега предстои нов кризисен епизод и отслабването на финансовата дисциплина ще спечели за страната ни, ако не друго, то най-малкото номинация за някоя от основните роли.

– Какво бихме спечелили или загубили, ако запазим българския лев?

– Опитайте се да превъртите наум последните двадесетина години и обърнете внимание как през този период отсъстват притеснения за някаква финансова нестабилност. Това е усещането, което със сигурност ще си отиде малко след като си отиде и българският лев. То изчезна в Хърватия, където, за да овладее нарастващите цени, правителството беше принудено да въведе тавани (което малко не се връзва с идеята за свободен пазар). Това усещане изчезна в Гърция и Италия, които по време на дълговата криза бяха залети от многохилядни протести.

В чисто икономически план всяка страна с по-слабо развита икономика губи немалка част от корективите на свободния пазар и това закономерно води до разхлабване на нейната финансова дисциплина. В рамките на тази общност действат няколко механизма, които изкривяват пазарните стимули, и това позволява на правителствата в периферните икономики да излизат честичко извън нормите на благоразумие, без да бъдат наказани с вдигане на рисковата премия по дълговите им книжа. Неслучайно сред петте най-силно задлъжнели страни от ЕС (Гърция, Италия, Франция, Испания и Португалия) няма нито една, която да не е член на еврозоната, а три от петте с най-ниска норма на задлъжнялост са вън от еврозоната (Швеция, Дания и България).

Амбициите за охлабвана на досегашната дисциплина прозира съвсем ясно в нашия последен проектобюджет, предвиждащ нарастване на задлъжнялостта с над 1/3 само за периода до 2026 г. (от очакваните 21,2% от БВП в края на 2024 г. до 28,8% през 2026 г.). Разбира се, дисциплината е само едно от нещата, които ще загубим.

По-големият проблем е, че с влизането си в еврозоната България губи завинаги правото си да определя своята парична политика. Можете да добиете ясна представа за това, което предстои от внесения проект за нов Закон за БНБ, в който досегашната глава „Парични функции“ се заменя с „Парична политика“, но в съдържателно отношение е точно обратното. След влизането в еврозоната правомощията на нашата централна банка ще се сместят в петнайсетина реда (колкото заема съдържанието на споменатата глава в проекта), а нейните функции, според разписаното в чл. 37, ще се свеждат единствено до „участие“ в паричната политика на евросистемата.

– Напоследък все повече се използват и насърчават безкешови плащания с мотива на правителствата, че това е начин да се преборим със сивата икономика. Крие ли обаче опасности 100-процентното ограничение на трансакциите в брой?

– Спомнете си как след референдума в Гърция бяха ограничени тегленията от банкомати. Тогава хората си дадоха сметка колко ценни могат да бъдат парите в брой. Ако кешът бъде изместен от електронните пари, то в момента, в който банковата система бъде блокирана, човек не би могъл да покрие нито един по-голям разход – за комунални услуги, за наем на жилище и т.н. В такива случаи хората стават много по-отстъпчиви към условията на онези, от които зависи свалянето на лимита за теглене. В случая с Гърция това беше ЕЦБ, но би могла да бъде всяка институция.

В Канада например замразяването на сметките на протестиращите срещу противоепидемичните мерки беше по разпореждане на премиера Трюдо. Тогава хората също си дадоха сметка за непосредствената връзка между парите в брой и запазването на гражданските права и правят опити да ги запазят. Неслучайно в страна като Германия прагът е чиста формалност (можете свободно да извършвате плащания над 10 хил. евро, след като се легитимирате, освен ако обектът на продажбата не е имот), а в Австрия липсва дори формален праг и се работи за осигуряване на конституционна защита на парите в брой като средство за плащане.

– Данъчните закони не получиха одобрение в парламентарната бюджетна комисия. Има ли сред предложенията изменения, които биха имали положителен ефект върху икономиката ни?

– Промените в данъчните закони са подчинени изцяло на насоките в проектобюджет 2024, за който може да се каже, че беше едно своеобразно постижение в привличането на критика от всички политически полюси и социални прослойки. Начинът на придвижването на тези промени – отхвърлени в ресорните комисии и приети набързо и без обсъждане (засега на първо четене, поне в частта на Закона за счетоводството), показва същността на процеса и смисъла на предложените промени, които можем да разделим най-общо в две групи – на мерки без ефект и мерки без логика.

Каква е логиката например да се приравняват гражданските към трудовите договори, с което голяма част от хората с извънтрудови доходи ще изгубят правото да намаляват годишната си данъчна основа с 25% признати разходи за дейността си.

От една страна, държавната администрация не успява да създаде подходяща среда за инвестиции, които да осигурят добре платени работни места. Това е видно както от позицията на страната ни в световния доклад за конкурентоспособност, така и от нарастващия дял на работещите, които не получават достатъчно за покриване на издръжката си (над 2/3 от общия брой на заетите в страната към септември т.г.).

От друга страна, чрез тази мярка същата администрация опитва да наложи своеобразна санкция върху единствената възможна алтернатива, а именно работата на свободна практика, приравнявайки приходите от двата източника. Това е меко казано нелогично, тъй като техният характер е съвсем различен и по тази причина следва да се третират по различен начин. Поне в повечето страни от ЕС е така.

– Как се очаква занапред да повлияе на българската икономика ситуацията в Израел и Украйна?

– България и ЕС тепърва ще изпитват последиците от нерационалното си поведение. В резултат от множеството санкции беше поставено началото на демонтажа на традиционния модел на международното разпределение на труда, при който ядрото на съюза внасяше относително евтини суровини и изнасяше стоки с висока степен на преработка и норма на печалба, а страните от периферията на ЕС (към които принадлежи и България) получаваха дребни облаги от правенето на бизнес с това ядро.

Европейският съюз приключи миналата година с рекордно отрицателно салдо по търговския си баланс, а през тази година виждаме как страните членки една по една изпадат в рецесия. България засега успява да постигне скромен икономически растеж, но ситуацията изглеждаше по същия начин и през 2008 г., когато приказките за това, че оставаме „остров на стабилност“ сред надигащата се криза, отстъпиха бързо на паниката и унинието.

– Прогнозира ли се намаляване на лихвените проценти заради очаквана рецесия?

– Централните банки реагират на ситуацията по един предсказуем начин и не можем да очакваме, че сега ще бъде различно. При положение че „моторът на Европа“ е вече в рецесия, а според петте водещи германски мозъчни тръста тя няма да приключи скоро и полето за фискални маневри е поизчерпано, ЕЦБ няма друг изход освен да включи отново печатницата. Намаляването на основните лихви и изкупуването на ценни книжа са двата основни инструмента за парични стимули и имаме всички основания да очакваме, че най-късно през второто тримесечие на следващата година ЕЦБ ще започне да ги прилага поетапно.

Проблемът е, че това ще засили инфлацията и съответно ще понижи реалните лихви, т.е. стимулирането на кредитополучателите за пореден път ще мине за сметка на санкцията на онези, които спестяват заради обезценяването на влоговете.

От друга страна, на фона на бездруго високата норма на задлъжнялост на ЕС (чиито публични дългове са почти равни на неговия БВП) свалянето на лихвите ще доведе до ново нарастване на дълговете в степен, в която проблеми с тяхното обслужване ще имат не само страните от периферията, или с други думи групата на т.нар. PIIGS скоро може да приеме някои нови членове.



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от България

КОЙ ПРОДАДЕ ХАЛИТЕ?!

КОЙ ПРОДАДЕ ХАЛИТЕ?!

Национално богатство, класирано като паметник на културата е продадено на Кауфланд! Кой
Отидете горе