Ето 9 малко известни факта за „Алиса в Страната на чудесата“, представени от Оливър Лансли, творчески директор и режисьор, който има две адаптации на книгата на Карол за театралната сцена.
1. Прототип на Алиса от книжката е едно малко момиченце – Алиса Лидел. Всъщност, за разлика от популярната си литературна версия, тя не била блондинка, а имала тъмна коса.
2. Дървото, което вдъхновило появата на Дървото на Чепгърския котарак в книгата, всъщност реално съществува. То е в градината зад къщата на Алис Лидел – в двора на Християнския колеж в Оксфорд.
3. Супата от Лигава Костенурка е реално ястие. Тя била много популярна във Викторианската епоха и била смятана за по-евтин заместител на супата от зелена костенурка. Правела се от различни остатъци, като се добавяло и телешки мозък, глава, копита и пр.
4. След като прочела „Алиса в Страната на чудесата“, кралица Виктория се влюбила в книгата и поискала от Карол да й посвети следващата си книга. Така той публикувал труда си „An Elementary Treatise on Determinants, With Their Application to Simultaneous Linear Equations and Algebraic Equations“ (Елементарен трактат за детерминанти и техните апликации в линейни и алгебрични уравнения) с посвещение на Кралицата.
5. Луис Карол страдал от рядко неврологично заболяване, което причинявало странни халюцинации и променяло визуалните размери на предметите. Болните от тази болест виждали нещата по-големи или по-малки отколкото те били. Това може да е причината и за странните размери на нещата описани в книгата. Тази болест за първи път била открита от английския психиатър Джон Тод през 1955 г. След време тя била наречена „Синдром на Алиса в страната на чудесата“ или „Синдром на Тод“.
6. Истинското име на Луис Карол било Чарлс Лютуидж Доджсън. Той по принцип не харесвал името си. Отначало превел имената „Чарлс Лютуидж“ на латински, откъдето се получило „Каролус Лудвикус“. След това им сменил местата и превел „Лудвикус Каролус“ обратно на английски. Получило се „Луис Карол“. Така възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.
7. Книгите за Алиса били забранени в Китай през 1931 г. под претекста, че „животните не могат да използват човешки език“.
8. През 1890 г. Луис Карол публикувал съкратена версия на „Алиса в Страната на чудесата“ за невръстна публика от нула до пет. Тя включвала 20 илюстрации от Джон Тениъл от оригиналното издание, но с увеличен размер и допълнително оцветени.
9. В театралните адаптации на приключенията от „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“, режисирани от Оливър Лансли, са включени приблизително: 33 сервиза, 227 души, 6077 бурканчета сладко, 66 508 тарталети, 92 400 карти за игра.
Източник: lira.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
