Прекомерната консумация на вино и храна са основните заподозрени за смъртта на различни исторически личности. Ето и петте най-известни случаи, в които вечерята се е оказала смъртоносна поради лакомия.
Хенри I
Кралят на Англия много е обичал миноги. Това е древен вид риба подобен на змиорките. Имат назъбена уста, с която смучат кръв от други риби. Именно те са били едно от любимите ястия на . Една вечер той изял огромна порция миноги, веднага след това се разболява и умира.
Дени Дидро
Френският писател е прочут с любовта си към храната и от хората от близкото му обкръжение знаели, че той често прекалявал. След като се навечерял една вечер, решил да си похапне и кайсия за завършек на чревоугодничеството си. Съпругата му го предупредила, че прекалява, но той не обърнал внимание. Минути по-късно паднал мъртъв от лакомия.
Адолф Фредрик
Крал Адолф Фредрик е бил известен лакомник, който подобно на Дидро умира след като прекалява с десерта след вечеря. Менюто на краля е включвало няколко омара, хайвер, кисело зеле и голямо количество шампанско. Очевидно това не е било достатъчно на шведския крал и той решава да завърши вечерята с типичен шведски десерт semla- кифличка с крем, сервирана в купа с мляко. Адолф Фредрик изяжда цели 14 десерта. Вечерята завършва с хранително натравяне и смъртта на краля
Закари Тейлър
Американският президент се прибрал у дома след изтощителен ден и изпил няколко кани с ледена вода и мляко. След това опустошил и голямо количество череши. Остри стомашни болки го повалили на легло и няколко дни по-късно починал.
Тихо Брахе
Датският астроном умира през 1601 г., след като прекарва часове на банкет, без да отиде до тоалетната нито веднъж. Той смятал, че ако стане от масата, ще наруши етикета. Въпреки физиологичните си нужди, не помръдва от масата и продължава с яденето и пиенето. Тихо Брахе умира 11 дни по-късно от инфекция на пикочния мехур.
Източник: retro.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
