Топ 5 класически отрови и хората, които са ги използвали

Дълго преди модерната индустрия да разработи продукти за почистване, промишлени разтворители и лекарства, които могат да убиват, когато се използват неправилно, хората са използвали съвсем прости растения, за да се убиват един друг. Някои растения са особено ефективни за тази цел.

5. Беладона
Растението Беладоната (Atropa belladonna) е известно в България още и като лудо биле. Типично за Европа, растението може да нарасне до над 1 метър височина, ако се остави да расте в продължение на години. Всички части на това растение са отровни, но лъскавите черни плодове определено са най-отровни. Думите от растението – Бела Дона – идват от английски език и означават красива жена. Това име може би идва и от използването на беладона за разширяване на очите, за да се направи една жена по-привлекателна за мъжете.

Алкалоида атропин е една от най-активните съставки в беладоната. Атропинът се използва по време на операция за регулиране на сърдечния ритъм, намаляване на слюноотделянето и парализиране на мускулите. При операциите на очите, тази съставка отпуска мускулите и разширява окото. Друго лекарство, което се съдържа в беладоната, е скополамин. То има някои от същите свойства като атропина и (в силно разредени количества) се използва за лечение на морска болест и зависимост към наркотиците. Известните потребители на беладона не са потвърдени, но легендата твърди, че римският император Клавдий е бил убит по този начин. Също така, предполага се, че Макбет е използвал беладона, за да отрови армията на датчаните, които нахлуват в Шотландия.

4. Бучиниш
Отровният бучиниш (conium maculatum) е цъфтящо растение с месести корени, което може до няколко метра височина. Всички части на бучиниша съдържат отровни алкалоиди. При поглъщане на съдържащият се в бучиниша алкалоид кониин ще се стигне до парализа на различни системи в организма. Парализата на дихателната система е обичайната причина за смърт. В същото време, жертвата не може да се движи, но е наясно с това, което се случва, тъй като умът остава незасегнат до неизбежната смърт.

Най-известният случай на отравяне с бучиниш е това на гръцкия философ Сократ през 399 г. пр.н.е. 70-годишният Сократ е бил признат за виновен за ерес в съда в Атина. Присъдата му била смърт чрез отравяне с бучиниш и той е трябвало да изпие отровата от собствената си ръка. Сократ изпил течността, след това се разходил малко, преди да забележи, че краката му натежават.

3. Стрихнин
Стрихнинът се прави от семената на растението Strychnos nux vomica, което може да се открие в Азия и Австралия. Отровата е била за първи път изолирана от растението през 1818 г. от двама френски химици. Стрихнинът се е използвал като хомеопатично лекарство (в много разредена форма), допинг за спортистите, лек халюциоген и най-често като отрова за плъхове.

Стрихнинът е алкалоид (подобно на бучиниша и атропина), който парализира жертвата и причинява смърт от сърдечна недостатъчност. Няма антидот за стрихнина. Д-р Томас Нийл Крийм убива най-малко седем жени и един мъж, вероятно много повече, между 1878 и 1892 г. като им дава стрихнин вместо лекарство. След като изкарва само 10 години от доживотната си присъда в Съединените щати, той ще завръща в Лондон, за да продължи да трови пациентите си. След това Крийм е осъден на смърт в Англия и екзекутиран през 1892 г. Някои дори спекулират, че Крийм може да е Джак Изкормвача, но архивите показват, че той е бил в затвора в САЩ, когато са се случили някои от убийствата на прословутия сериен убиец.

2. Кураре
Кураре е смес от различни южноамерикански природни ресурси, използвани за отровни стрели. Една от основните съставки е екстракт от растението Chondrodendron tomentosum. Кураре се използва за медицински цели, също в силно разредена форма. Основната отрова е алкалоид, който причинява парализа и смърт по същия начин, както стрихнина и бучиниша. Въпреки това, след като дихателната система бъде парализирана, сърцето може да продължи да бие още доста време.

Смъртта от кураре е бавна и ужасяваща, като жертвата е будна и наясно със случващото се, но не може да се движи или дори да говори. Въпреки това, ако се прави изкуствено дишане, докато премине действието на отровата, жертвата ще оцелее. Местните племена от басейна на река Амазонка са използвали напълнени с кураре стрели за лов на животни за храна. Кураре на засяга тези, които са яли от животното, което е било убито от нея. Отровата се е използвала и срещу хора по време на племенните войни. Кураре също така се използва и като мускулен релаксант по време на операция.

1. Арсен
Арсенът е химичен елемент с атомен номер 33. Той се среща в малки количества във въздуха, водата и почвата и в по-големи количества във вулканичната пепел и в медните и златни мини. В миналото, арсенът е бил използван масово като пестицид, но вече е забранен за употреба. Той също така се използва в медицината и като оръжие в химическа война.

Арсенът убива чрез инхибиране на производството на необходимите ензими. Малки количества от арсен, погълнати в течение на времето (което е възможно да стане, например, с пиенето на заразена вода), може да увеличи възможността за поява на рак. Острото отравяне причинява стомашни спазми, диария, гърчове, повръщане и смърт. Убийствата с арсен са били много популярни през Средновековието, тъй като веществото е било лесно за снабдяване и симптомите на отравяне приличат на тези от холера. Сега е много по-лесно да се намерят доказателства за отравяне чрез арсен. Следи от поглъщането на арсен могат да бъдат намерени в продължение на месеци и дори години по-късно в косата и ноктите на жертвата. Най-известните убийци с арсен са семейство Борджия през Средновековието. Те са казвали, че малко арсен подобрява вкуса на виното и се уверявали, че всичките им гости пият от вино с възможно най-добър вкус.

Източник: top5bg.com

Виж още публикации на bultimes