Свръхновата звезда и розенкройцерите

в Мистерии

Последният път, когато „нова звезда“ става видима без помощта на модерните телескопи, се случва през 1604 година. Свърхновата SN 1604 избухва в съзвездието Змиеносец и останките от този катаклизъм може да се видят и днес, защото са се превърнали в мъглявина. Наричат я свръхновата на Кеплер. Появата ѝ на нощния небосклон има значителен психологически ефект. След изгряването ѝ следва поредица от социални събития, които по радикален начин формират историческото развитие на цивилизацията ни.

Възвестена е нова ера в Просвещението

Свръхновата от 1604 година е наречена на името на Кеплер, защото той провежда подробни наблюдения върху нея. Появата ѝ буквално запалва едно изцяло ново философско движение. През същата година немският теолог Симон Студион публикува труда си „Наометрия“ („Naometria“, „Мерките на Храма“), в който тълкува събитието с астрологични термини, виждайки в това явление „раждането на нова ера на просветление“.

По всичко си личи, че Студион приема появата на новата звезда като втора Витлеемска звезда, която някога възвестила раждането на Христос. В новата епоха се очаква разрастването на религиозните, научните и социалните свободи, както и една революционна по тогавашните схващания концепция – раждането на нов световен политически ред, изграден около властта на могъща и справедлива кралица.

В рамките само на няколко години една група от хора, известни като розенкройцери (наричани така заради емблемата, която носят и на която са изобразени кръст и роза), започва да разпространява брошури, в които се поддържат подобни революционни идеи. Наричат тези памфлети Розенкройцерски Манифести и от написаното в тях се подразбира, че принцеса Елизабет Стюарт, дъщерята на краля на Англия Джеймс I, е онази могъща жена, която е определена да обедини Европа в един вид ренесансов Европейски съюз. През 1613 година Елизабет се омъжва за Фридрих V Пфалцки, курфюрст на Пфалц, чиито територии днес се намират в югозападната част на Германия.

В розенкройцерските манифести този брак е описван като натоварен с „тайно познание“, а в една публикация от 1616 година е описан като „алхимическа венчавка“. Но всичко пропада през 1619 година, когато на Фридрих е предложен трона на Бохемия (днешна Чехия). Елизабет и Фридрих властват като кралица и крал само няколко месеца, преди да бъдат детронирани и да им се наложи да се спасяват с бягство. В крайна сметка се установяват в Холандия. Заради краткия си период на управление Елизабет става известна като Зимната кралица, но все пак неин потомък – Вилем-Александър, днес е крал на Холандия.

Елизабет не успява да се превърне в предречената Евро-кралица, но идеалите за религиозна и интелектуална свободи и свободата на изразяване на волята, развити от розенкройцерските манифести, продължават да са вдъхновение за мнозина други. Предполага се, че дори онези, които се отправят на пътуване към неизвестното в Новия свят с кораба „Мейфлауър“ през 1620 година, също са били розенкройцери.

Кодове, шифри и голямата конспирация

За истинските розенкройцери се знае съвсем малко, защото брошурите, които издават през второто десетилетие на XVII век, са анонимни. Най-малката допирна точка е идеята за настъпващата нова ера на Просвещението, ознаменувано с появата на новата звезда в небето. Дали обаче розенкройцерите са били тайна общност от просветени хора от цяла Европа, както твърдят самите те в манифестите си, остава тема на отворен дебат. Все пак, авторите на тези текстове волно или неволно стават инициатори на различни идейни течения, предизвикали значителни последствия за световната история.

bulpress tv

Розенкройцерските манифести включват в себе си кодирани послания, загадъчни шифри и още по-енигматична символика. До средата на XVII век по образеца на розенкройцерите се раждат много тайни общества, а точно преди 300 години – през 1717 година, някои от тях се сливат и се превръщат в онази общност, която днес наричаме масонство. Един от най-известните масонски символи е наречен Окото на Провидението. Фактът, че символът се среща на банкнотите от 1 долар кара много историци да предполагат, че Бащите-основатели на САЩ са били силно повлияни от масонството.

Всъщност, Окото на Провидението, глифът, изобразяващ око в небето, огряващо с лъчите си света под него, е по-нова версия на един по-ранен символ, използван от розенкройцерите, чрез който те представят свърхновата от 1604 година, която с лъчите си „носи просветление“ на Земята. Новата звезда се появява като символ на идеята за интелектуален възход и възвишаване на идеалите на Просвещението, прокламиращи превес на здравия разум в мисленето над конформизма на установените традиции.

Барут и заговор за убийство

Друго, далеч по-неуспешно начинание на група радикално настроени хора, също е белязано от новата звезда от 1604 година. Става дума за бандата от английски дисидентски настроени католици, водени от богатия земевладелец Робърт Кейтсби.

През 1605 година Кейтсби е убеден, че принцеса Елизабет, която по това време е все още невръстно дете, е предопределена да управлява Англия. Така той се оказва начело на заговор, целящ принцесата да бъде поставена на трона. Амбициозният му план е да убие краля, останалите му наследници и всичките му министри и съветници, като взриви сградата на английския Парламент в момент, когато всички благородници са събрани на едно място.

Барутният заговор, както е известен, е разкрит и Кейтсби и съзаклятниците му са избити. Паметното събитие от 5 ноември обаче и до днес се помни и отбелязва във Великобритания с „Нощта на фойерверките“. Наричат я още и Нощта на Гай Фокс, по името на един от конспираторите, когото откриват в подземията на Парламента, докато чака сигнал за да възпламени фитилите на буретата с барут, скрити там предварително от заговорниците.

Въпреки този пример за насилие, повечето събития и идеи, вдъхновени от появата на SN 1604, са с положителен принос за историята. Подробно за розенкройцерските манифести от началото на XVII век пише английският лекар Робърт Флъд; някои изследователи предполагат, че той самият е един от авторите на манифестите. Без съмнение е вдъхновен от розенкройцерите и идеите им и твърдо е убеден, че започва нова ера в развитието на познанието. Друг бележит мислител, увлечен от новите идеи, е философът Томас Вон, който превежда розенкройцерските манифести от латински на английски език. Флъд и Вон изиграват решаваща роля в превръщането на старите свръхестествени понятия, с които си служи алхимията, в научните понятия, залегнали в основата на съвременната химия.

Огледалото на мъдростта и Невидимия колеж

Един от най-загадъчните розенкройцерски манифести се появява през 1618 година. Озаглавен е Speculum Sophicum Rhodostauroticum, „Огледалото на мъдростта на Кръста на Розата“. Смята се, че е написан от немския алхимик Даниел Моглинг и в него се разкрива съществуването на т.нар. Невидим колеж – тайна общност от учени – розенкройцери, чиято цел е да трансформират мистичните понятия на алхимията и астрологията в научните дисциплини на експерименталната химия и наблюдателната астрономия.

В текста е включена „кодирана илюстрация“, изобразяваща Колежа като сграда на колела. В това изследователите виждат символично представяне на факта, че институцията няма своя постоянна сграда и адрес – това е виртуално място за среща на умове и идеи, а не реално съществуващ университет. Над „Невидимия колеж“, горе в ляво, грее новата звезда от 1604 година в знака на съзвездието Змиеносец (където се появява звездата) – небесният вдъхновител за създаването на просветителската организация.

Въпреки че за членове на Невидимия колеж се спрягат имената на редица бележити учени, като философът и държавник Франсис Бейкън, основоположникът на съвременната алгебра Томас Хариет и архитектът-новатор Иниго Джоунс, някои историци се съмняват, че организацията действително е съществувала. Въпреки това, идеята за Невидимия колеж пряко е повлияла редица естествоизпитатели, сред които е и Робърт Бойл, който основава през 1660 година Кралското научно общество. Тази престижна академична институция, която съществува и до днес, допринася много за развитието на науката, а сред нейните членове личат имената на титани, белязали историята с научните си открития. Сред хората, променили пътя на цивилизацията са Исак Нютон, Бенджамин Франклин, Чарлз Дарвин, Албърт Айнщайн и Стивън Хокинг – всички членували в Кралското научно общество

Тайното познание на илюминатите

Непременно трябва да се стигне и до Илюминатите (от латинското значение на „Просветените“) – тайна общност, около която се раждат какви ли не спекулативни и конспиративни теории. Всичко, което със сигурност е известно, е, че организацията, наричана изначално Баварските илюминати, е основана през 1776 година от немския философ Йохан Адам Вайсхаупт.

Целта на баварските илюминати е да се противопоставят на религиозните влияния върху обществения живот и срещу корупцията в правителството. Вайсхаупт открито заявява, че е вдъхновен от розенкройцерските манифести. По ирония на съдбата, имайки предвид, че името на организацията се е превърнало в синоним на „тайни знания“, друга от целите на илюминатите е да се насърчава свободата на информацията.

„Орденът на илюминатите“ обаче е принуден да мине в нелегалност в началото на XIX век, след като упорито се появяват твърдения, че неговите членове са предизвикали избухването на Френската и Американската революции. Мнозина автори спекулират, че общността съществува и до днес, а нейни членове тайно са внедрени по високите нива на властта в международен мащаб.

През 2013 година във впечатляващото имение Кейнънс Ашби, близо до Дейвънтри в централна Англия, е открита тайна стая. В продължение на векове помещението остава скрито зад облицованите с ламперия стени. Установено е, че тайната стая датира от първото десетилетие на XVII век. Декорацията в помещението е изпъстрено със символика, за която в началото предполагат, че е масонска. Но стаята и декорациите в нея предшестват с повече от столетие появата на масонството. Затова се лансира ново предположение: тайното таванско помещение е било място за среща на влиятелни в обществото личности, които най-вероятно са били розенкройцери.

Помещението е украсено с розенкройцерска символика, като например изображение на новопоявила се звезда, изображения на стълбовете от библейския Соломонов храм и други, които по-късно са свързвани с масонството. Но най-интересното е, че стените са покрити с гербовете на онези, които очевидно някога са провеждали тайни срещи на това място. Имената на много от тях се свързват с началото на движението на розенкройцерите, като например, Робърт Флъд, Томас Вон и Франсис Бейкън; сред гербовете е дори и този на водача на Барутния заговор Робърт Кейтсби. Но най-впечатляващо е присъствието на Уилям Шекспир, за когото често се спекулира, че също е бил розенкройцер.

Градежът на модерния свят

Това, което със сигурност е ясно, че и днес съществуват тайни общества, които заявяват себе си като наследници на онези, вдъхновени някога от появата на SN 1604. Някои от тези общности дори наричат себе си розенкройцери.

Новата звезда, за която астрономите прогнозират, че ще се появи до 2022 година, се намира на 1 800 светлинни години от нас. Разстоянието също е достатъчно голямо, за да не се тревожим за някакви физически поражения върху Земята, но ще е интересно да се наблюдава какъв ще е психологическия ефект и социалните явления, които появата ѝ ще вдъхнови – за добро или за лошо.

И в заключение, следващият път, когато държите в ръка еднодоларова банкнота и гледате Окото на Провидението, помнете, че макар в наши дни да го наричат Окото на Бог, всъщност виждате изначалното изображение на SN 1604 – свръхновата на Кеплер.

Източник: burgasnews.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни от Мистерии

Отидете горе