Последният войн не би се той предал, не би предал и род, и родина, не би предал любовта към своята любима. Не би престъпил думата си и честта, не би престъпил клетвата си към своята родина и страна. Не би застанал на колене и не би се молил за пощада, а той в боят бие се без пощада. Последният вой днес не ще го срещнете на бойното поле където бил е там от векове. Войните днес боравят с думи и оръжието са им компютърните клавиатури. Те днес не носят бляскави доспехи и никой не вижда техните успехи.
В Интернет са техните сражения и повярвайте ни изпълнени са те с напрежение, остър ум у комуникативните умения превръщат се в словесни сражения – кой кого да победи с думи, логика или с лъжа дори.
Сменят се информационните канали, следи се не силата на вятъра и дали ще се направят засади тук таргета и ричът важни са, аудиторията и нейната нагласа, емоциите, реч на омраза или гняв, но така е в кинетичната среда резервоарът на гнева в социални мрежи – тук не летят куршуми, но падат често воини, тук няма бомби, но пораженията са огромни. И всичкото това да се облече една лъжа в истина и пак в лъжа. Човешкото в човека като притъпено е съзнанието вече, извратено е, манипулацията на масите и дръж стадото в заблуда докато умре и така един ще падне, друг ще смени и един умира, друг се ражда като някой емигрира друг пък болен се прибира!
Масите менят местата си на шахматната дъска, миграцията на думи зад желязната врата. Един скандира, друг пропагандира като думите са техните патрони и мунициите нямат край!
Така е – ден да мине, друг до пладне като някой става, а друг пък ще падне. Един Боклука иска да изхвърли, друг в играта да се завърне думите мигрират и понякога идеите мутират – всеки ги преобразява, а истината нечута винаги остава. Последният войн обаче верен на себе си остава. В тези дни фалшиви новини истината казват, други пък се опитват лъжата да доказват, но системата обаче всеки го следи и цензурата е огромна народе разбери и пак войнът е войн – бори се, който с каквото може – пише, поства и споделя така осмисля болката от реалността като се изживява във виртуалността!
Важно е стадото да се контролира, който прекали налага се или да бъде смазан или да се евакуира. Последният войн днес не носи броня, но се епилира, не целува знамето преди битка, а просто си отваря бира. Как като сме силни във виртуалният ни свят ще изринем боклука от реалността? Последният войн не ще го видим вече.
Социалните мрежи не са за хората, а за овцете. Хайде, давай, шарни го или ме лайквай ти, но едно запомни – животът си отива от тези ширини.
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
