„Бебето във фризера“. Прокуратурата ще плати вместо Цветанов за „срината“ лекарска кариера

„Едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс!“

Това казва на 3 декември 2010 г. тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна. Близо 9 години по-късно един от лекарите, за които той говори, окончателно спечели делото си и ще получи обезщетение. Така прокуратурата ще плати сметката, натрупана най-вече от Цветанов пред очите на стотици хиляди очевидци.

През 2010 г. Цветанов стига до извода за „умишленото умъртвяване“, след като е прочел стенограма от записани със специални разузнавателни средства (СРС) разговори между лекари от горнооряховската болница „Св. Иван Рилски“.

Случаят стана популярен като „бебето във фризера“ и противно на шокиращите твърдения на Цветанов и прокуратурата, разследването завърши безславно с постановление за прекратяване „поради липса на престъпление“. А разнасяните из медиите като убийци четирима лекари дори не бяха обвинени.

Сега държавното обвинение трябва да плати на един от тях обезщетение от 40 000 лева, 2000 лева разходи за адвокат, както и лихва, която тече от 8 юни 2014 г. Според неофициална справка на Свободна Европа размерът на дължимата от прокуратурата лихва е за над 20 000 лева. Д-р Михаил Милатович окончателно спечели делото си по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на 3 юли тази година.

Първите две съдебни инстанции приеха, че разследващите са „сринали“лекарската му кариера, като незаконно са разгласили информация от разследването срещу него, а Върховният касационен съд (ВКС) накрая не допусна за разглеждане жалбата на прокуратурата и решението влезе в сила.

Предисторията

Д-р Милатович бе арестуван заедно с колегите си Стефан Лазаров и Катя Гецова и шефа на АГ отделението в болница „Св. Иван Рилски“ д-р Димитър Сотиров на 30 ноември 2010 г. Тогава МВР побърза да информира, че те са заподозрени за умишлено умъртвяване на живородено бебе, но обявено за мъртво предварително.

Лекарите, които прекараха 24 часа в ареста, контрираха, че на 28 ноември 2010 г. 17-годишна жена от Лясковец е абортирала в 22-рата гестационна седмица. Според тях плодът е бил мъртвороден. Според изявления на д-р Лазаров, който изражда родилката, екипът се е опитал половин час да реанимира роденото, но без успех. На твърдението, че случайно минала покрай новороденото служителка в отделението забелязала, че то все пак се движи, от болницата отвърнаха, че е ставало дума за конвулсии.

В отговор Цветанов прочете на 3 декември 2010 г. стенограми от няколко шокиращи разговора, които според него доказваха умишлено убийство. Разговорите бяха между директора на болницата д-р Миролюб Кожухаров и негови подчинени и бяха записани в рамките на дело за евентуални злоупотреби в здравното заведение. Министърът тогава разясни, че диалозите са водени часове след „престъплението“. И Окръжната прокуратура във Велико Търново даде извънредна пресконференция, на която бяха прочетени подслушаните разговори.

Цялата тази хронология бе предшествана от спешна размяна на писма между зам.-окръжния прокурор на Велико Търново Светослав Калчев и Цветанов. Първо обвинителят поиска от министъра да декласифицира протоколите от СРС-тата. След това Цветанов поиска разрешение от Калчев да ги разгласи и всичко се озова в медиите. Впоследствие Цветанов дори бе проверяван от прокуратурата, защото Законът за СРС (ЗСРС) не допуска резултатите от използването на този способ за разследване да се ползват за цели, различни от тези на наказателното производство. Но очаквано не намери данни, за да го обвини.

През май 2013 г. стана ясно, че деветорна съдебно-медицинска експертиза напълно оневинява горнооряховските лекари. Затова и делото бе прекратено без те да бъдат привлечени към наказателна отговорност. За разлика от началото на разследването обаче, нито прокуратурата, нито Цветанов отбелязаха неговия края с такава публичност.

Претенциите на лекаря

Именно на това обръща внимание и д-р Милатович в иска си за 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, който бе уважен в пълен размер от съда.

„И до ден днешен доверието на хората в мен не е възстановено, а броят на пациентите ми продължава да е по-малък, отколкото преди обвиняването ми. Мнозина мои колеги, включително работещи в други болнични заведения, се разколебаха в добрите си отношения към мен, поставяха под съмнение моята невинност и компетентност. Други започнаха да ме съжаляват и изгубиха уважението си към мен. Мнозина мои познати и приятели също промениха отношението си към мен и рязко се отдръпнаха. Приятелският ми кръг значително се стесни, много хора се притесняваха да общуват с мен. Дълго време дори появата ми на обществени места предизвикваше шушукания и коментари, което ме караше да чувствам изключително неудобство и да ограничавам до минимум социалните си контакти“, пише д-р Милатович.

По делото му са разпитани няколко свидетеля, които потвърждават претенциите му. Разказват и случай от лекарски симпозиум, на който ищецът дори бил нападнат вербално от негови колеги, които искали да го изгонят.

Решенията на съда

„В резултат от провежданите от прокуратурата медийни кампании – изяви пред медиите, даден нарочен брифинг, разрешения до други органи за разгласяване на информация, фактите относно разследването и участието на ищеца в разследваните събития са достигнали до широк брой получатели, а това е провокирало допълнителна негативна реакция сред хора, които при други обстоятелства не биха узнали за воденото разследване“, посочва по този повод Софийският градски съд (СГС) в решението си от 14 февруари 2017 г., с което уважава иска на д-р Милатович на първа инстанция.

Според магистратите безспорно е доказано, че „ищецът е бил изцяло отдаден на кариерата си, която била „срината“ от наказателното производство, а в обществото в града, където работи, ищецът бил наричан с определения като „убиец на детето във фризера“, „доктора от фризера“ и други подобни епитети“.

Съдът подчертава, че всичко това е следствие от необичайния начин, по който е водено въпросното дело – „показно арестуване, разгласяване на информация, а оттам са се умножили и вида и размера на настъпилите вреди“.

На 16 ноември 2018 г. Софийският апелативен съд (САС) потвърждава решението на първата инстанция, добавяйки някои мотиви, описващи поведението на Цветанов и прокуратурата като „противоправно“.

„Разговорът между лекарите е бил записан със специални разузнавателни средства, разрешени по друго досъдебно производство. Гражданският съд няма право и задължение да преценява доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на чл. 32 от ЗСРС, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение“, категорична е втората инстанция.

В решението на САС се отбелязва още, че „неправомерността на действията на прокурорите се изразява в това, че нарушавайки пезумпцията за невиновност, без да са събрани доказателства, на практика са създали в обществото убеждение, че ищецът е престъпник. Доказателство за противоправност на тези действия е и самото постановление за прекратяване на досъдебното производство“ – „поради липса на престъпление“.

Защо прокуратурата, а не МВР

Макар че случаят бе експлоатиран политически от тогавашния вътрешен министър Цветанов, съдът приема, че отговорността за нанесените на д-р Милатович неимуществени вреди е изцяло на прокуратурата. Тъй като без нейното пълно съдействие, ръководството на МВР не би могло да превърне разследването в медийна кампания.

„Ищецът формално не е бил привлечен като обвиняем и няма данни спрямо него да са извършвани процесуално-следствени действия по прокурорска преписка. Арестът и обискът са извършени от органите на МВР и няма данни тези действия да са били наредени от прокурор. Но от предприетите действия от страна на представители на прокуратурата, изразяващи се в публично огласяване на обвинения за извършено тежко умишлено престъпление Михаил Милатович е претърпял неимуществени вреди“, мотивира се Софийският апелативен съд.

На 3 юли тази година ВКС слага точка на спора, оставяйки без разглеждане жалбата на прокуратурата срещу решението на втората инстанция. Причината е, че няма никакви допуснати нарушения по време на процеса.

Така, близо 9 години, след като бе показно арестуван и описан като убиец на бебе, д-р Михаил Милатович най-накрая успя да изчисти името си. Парадоксалното е, че според съда именно тези, които твърдяха, че е извършил престъпление, всъщност са престъпили закона. Но без никакви последствия.

Източник: svobodnaevropa.bg

Колко струва ГЕРБ на България в Страсбург?

„Сметката“, която правителството плаща по присъди на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) срещу България, постановени заради непремерени публични изказвания на знакови фигури от ГЕРБ, в понеделник набъбна с нови 8000 евро.

Бившият социален министър от „тройната коалиция“ Емилия Масларова осъди страната ни за нарушаване на презумпцията за невинност, като ще получи обезщетение от 5000 евро и 3000 евро за разноски по делото си.

Отговорни за това решение са депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев и бившата говорителка на предишния главен прокурор Борис Велчев – Стелиана Кожухарова. Именно те са нарушили правата на Масларова чрез свои коментари по повод повдигнатото ѝ преди близо 10 години обвинение за длъжностно присвояване на 11 млн. лв.

С това цялата сума, която българските данъкоплатци мълчаливо покриват заради политически изявления на представители на ГЕРБ, все повече наближава четвърт милион евро – общо над 220 000 евро.

„Типичен пример за корупционно поведение“

Едната част от нарушението в случая с Масларова се изразява в коментар на Нунев пред едно от изданията на депутата от ДПС Делян Пеевски – в. „Политика“.

„Там ние сме фиксирали и служебните нарушения, които са извършени от бившата министърка Емилия Масларова. Знаем, че има образувано наказателно производство за присвояване на държавни пари в размер на около 11 млн. лв. Изводът, който може да се направи, е, че този случай е един типичен пример на корупционно поведение чрез нарушаване на Закона за обществените поръчки от висш представител на изпълнителната власт“, казва Нунев през март 2010 г., когато е зам.-председател на парламентарната комисия за проучване на разходите на кабинета „Станишев“.

Европейските магистрати съзират в думите му грубо нарушаване на презумпцията за невинност – основен правен принцип, чието спазване е гарантирано от конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана от България през 1992 г.

Към недопустимото изявление на Нунев ЕСПЧ прибавя и внушения, направени от Стелиана Кожухарова непосредствено след като Масларова се отказва от депутатския си имунитет през ноември 2009 г. Според съда в Страсбург прокурорката не просто е съобщила какво обвинение е повдигнато на тогавашната депутатка от БСП, а е индикирала, че тя е отговорна за злоупотреби с публични средства, които са отишли във фирми на нейни приятели.

Важен детайл от този случай е, че близо 10 години по-късно делото срещу Масларова все още е „на трупчета“, след като през 2017 г. Софийският апелативен съд (САС) го върна за доразследване заради „аналогичните и абсурдни“ твърдения на прокуратурата.

Тогава апелативните съдии дори посочиха, че по този казус са събрани годни доказателства срещу Масларова, но на този етап вината ѝ е недоказуема заради грешките в обвинителния акт, който бе определен от САС като „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“. Именно по тази причина две години по-рано Софийският градски съд (СГС) оправда на първа инстанция всички подсъдими по делото.

Цветанов продължава да заема призовото място

За разлика от обезщетението на Масларова, присъдено ѝ от ЕСПЧ, във всички останали подобни случаи, основен герой беше бившият силов вицепремиер и настоящ председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. Именно заради негови изказвания, направени по времето на първия кабинет „Борисов“, България бе осъдена неколкократно, като общата сума, заплатена от държавния бюджет надхвърли 200 000 евро.

Заради показните арести и изявления покрай знаковата за ГЕРБ операция „Октопод“ България трябваше да плати общо 109 703 евро на Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Пламен и Йордан Стоянови-Дамбовците и техните семейства.

По около 40 000 евро получиха бившият председател на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и местният бизнесмен Даниел Славов-Дънката, арестувани в рамките на друга показна полицейска операция от онова време – „Медузите“.

В тази графа попада и случаят с бившия началник на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов, задържан при акция „Касоразбивачите“. ЕСПЧ му присъди общо 5100 евро за обезщетение и разноски по делото, след като Цветанов обяви, че той е съдействал на банда за разбиване на сейфове срещу процент. Това твърдение обаче не бе доказано в съда.

„Аз нямам за какво да се извинявам“

Показателно за отношението на самия Цветанов към спазването на основни правни принципи, като презумпцията за невинност, бе коментарът му от юни 2016 г., когато съдът в Страсбург осъди България за бруталния арест на финансиста Тенчо Попов, оправдан в последствие по делото за подкуп срещу него, бившия военен министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров.

„Аз няма от какво да се извинявам. Аз, това, което съм направил, е да работя за държавата. Това, което са направили колегите, са имали необходимите факти, необходимите доказателства… Това, което мога да направя, като извинение, е за думите, които бяха казани от Роман Василев, защото това беше непристойно и недопустимо. От тази гледна точка, за тези думи, които бяха казани от прокурора Роман Василев, който беше тогава наблюдаващ прокурор по това дело, аз се извинявам, защото е недопустимо да имаш подобно поведение, да имаш подобен изказ, когато всъщност провеждаш една операция”, заяви Цветанов пред телевизия BiT през юни 2016 г.

Всъщност ЕСПЧ осъди България по жалбата на Попов не заради думите на тогавашния зам.-градски прокурор Василев, че Николай Цонев е „абсолютен престъпник“, а заради следната фраза на Цветанов: „Очевидно става въпрос за вече изградена схема за решаване на съдебно дело в предварително определена посока. Парите, които е носил в себе си Тенчо Попов, е трябвало да стигнат до съдията, за да бъде решено делото на бившия министър Николай Цонев по удобен за него начин“.

Откакто бе подсъдим по няколко дела, Цветанов започна да се въздържа от подобни изказвания. Своеобразната празнина в ефира, оставена от него, обаче в наши дни успешно се запълва от заместник главния прокурор Иван Гешев. Колко дела в Страсбург ще предизвикат традицонните му пресконференции засега остава неясно.

Източник: svobodnaevropa.bg

Виж още публикации на bultimes