Според официалната история, единствената цел на Ордена на Сион е възвръщането на законните права на потомците на Иисус Христос.
Идването на Месията, според Ордена на Сион
В 1 г. от н.е., в семейството на потомци на цар Давид се ражда Иисус. Детството му е обгърнато в тайна, но е известно, че когато навършва пълнолетие се жени за Мария, порядъчна и знатна девойка. Често споменаваното в библията превръщане на водата във вино е станало на собствената му сватба. Политическите и социалните обстоятелства в Юдея така са се стекли, че много хора започнали да чакат идването на Помазания. На тридесет годишна възраст, на политическата сцена излиза и самият Иисус. Разбира се такъв обрат не е по вкуса на управляващите и се стига до решението да се избавят от новия претендент.
От тук нататък следва съвсем небиблейски сюжет .
Йосиф Ариматейски успява да се договори с Пилат за инсценирането на екзекуцията на Иисус, вместо него, на кръста е прикован Симон, а самия Иисус, все едно нищо не се е случило, остава в Юдея. След това Мария Магдалина, заедно с децата си , Йосиф и Лазар се отправят към Европа: Мария и Лазар в Марсилия, където основават първото епископство, а Йосиф Ариматейски в Англия , където създава църквата Гластънбъри. По нататъшния живот н царското семейство се стича спокойно, Мария доживява до дълбока старост и умира в Прованс, а Иисус загива при отбраната на обсадената от римляните крепост Масада.
По нататъшната история е не по-малко провокативна. На първият Никейски събор, император Константин узаконява християнството, но заповядва епископите да препишат и допълнят новата религия така, че интересите на императора да са на първо място. Именно в този момент е направен преглед на писанията, които противоречат на божествения произход на Иисус. Били отсеяни текстовете, в които се твърди , че Бог Израилев съвсем не е този, за който се представя. Бил е създаден символът на вярата, който укрепва позицията на църквата и отричането от него се приравнява към еретизъм.
По това време започва и династията на „Потомците на Давид и Соломон”- Меровинги.
Създаване на Ордена на Сион
За създател на ордена се смята Годфроа Булонски- потомък на Христос и Магдалина.
В първият кръстоносен поход е завладян Йерусалим, който до този момент се е намирал под мюсюлманска власт. На мястото на древна византийска базилика, на хълма Сион, построяват църквата Божията Майка, но всъщност е посветена на Мария Магдалина. Смята се, че под руините на този храм се намират важни доказателства за родството между Меровингите и Иисус. Двадесет години след това е основан още един орден – Орденът на Храма, чиято мисия е да открие тези доказателства. В течение на девет години рицарите извършвали разкопки и доказателството било открито. След втория кръстоносен поход, ордените на Тамплиерите и на Сион се сливат в един и започват построяването на хранилище, където да скрият доказателството.
През този период Орденът на Тамплиерите се сдобиват с такава власт, че можели да контролират дори светската власт, дори кралете нямали право да се намесват техните дела. Финансовото състояние на ордена е такова, че той раздава кредити на разорените краски семейства в замяна защита на техните интереси.Така се стига до създаването на банковата система. Как и защо са се сдобили с такава власт? Съществува предположение, че тамплиерите са изнудвали Римската църква с открити документи.
Две години след смъртта на йерусалимския крал Бодуен IV, Йерусалим отново е завзет от мюсюлманите, тамплиерите не издържат на натиска и напускат града.След това пътищата на двата ордена се разделят. Орденът на Сион приема ново име – Sionus Prioratus, което означава Сионско общество. Магистър е Жан де Жизор, който се смятал за Меровинг.За църквата това разделение е било още по-голяма заплаха, особено след излизането на романа „Парсифал”. Разбирайки, че във всеки един момент може да бъде разобличена, църквата предприема гонения срещу катарите, които според папството крият доказателството за човешкия, а не божествен произход на Христос.
В продължение на тридесет и шест години катарите са избивани по всички възможни начини. Скоро след падането на последният катарски бастион, плъзва слух, че няколко човека са се спасили и през таен тунел на замъка Монсегюр са изнесли всички документи. Това предизвиква тревоги в Папството и в началото на следващото столетие обръща поглед към тамплиерите. Някои смятат, че църквата е поискала да сложи ръка на богатството на тамплиерите, но истинската цел е била да се сдобие на всяка цена със светинята на тамплиерите, а всичко останало е второстепенно. Следва преследване и изгаряне на тамплиери, последен на кладата се качва Великият Магистър Жак дьо Моле, но и той не издава местонахождението на доказателството (Светият Граал).
След унищожаването на Ордена на Тамплиерите, Ордена на Сион минава в нелегалност и отново променя името си – Орденът на истинския кръст и роза. В последствие част от рицарите се отделят и основават собствен орден с мистично направление, който днес е известен като Розенкройцери.
Съвременният Орден на Сион не веднъж е твърдял, че негови Велики Магистри са били такива велики личности, като : Леонардо да Винчи, Робърт Бойл, Исаак Нютон, Виктор Юго,Жан Кокто и много други.
Как така, поста Велик Магистър е заеман от хора, които не са потомци на Меровингите?
През четиринадесети век Ордена взема решение да издига в магистър хора, които носят просвещение с идеите си. Това решение не е изненадващо, тъй като църквата винаги е смятала такива хора за врагове.Първи навигатор ( по традиция така са наричали Великия Магиктър) става Никола Фламел, известен алхимик. Следва Рене Анжуйски, който първи отваря обществена библиотека в Сан Марко. След неговата смърт, поста заема италианският художник Ботичели, а след него Леонардо да Винчи. С името на Леонардо са свързани не малко мистични загадки.Например някои смятат, че свещенната за християните Торинска плащеница е създадена именно от него, въпреки, че и досега не могат да обяснят, как е направил това.
По нататъшната история на Ордена на Сион е наситена с политически интриги. В средата на XVII век, Орденът създава движение сред аристокрацията, чиято цел била да свалят от престола управляващата династия, дори успели да предизвикат гражданска война, но усилията им не са се увенчали с успех.Управляващите крале се борили ожесточено и затваряли всеки, който имал отношения със семейството на „истинските крале”, а именно Плантар де Сейнт- Клер, което според легендата произлиза от съюза на двама потомци на Меровингите. За да пресече понататъшните слухове за богопомазаната династия, крал Луи IV заповядва на Молиер да напише комедия, осмиваща Обществото на Светата Евхаристия (едно от многото, създадени от Ордена на Сион, за борба с управляващата династия). Тази комедия влиза в историята под името „Тартюф”.
В началото на XVIII век е основана първата масонска ложа, която както евхаристите се бори за свалянето на монарха. Основател е бъдещият Велик Магистър на ордена – Чарлз Радклиф.Орденът отново набира сила, ве без подкрепата на масоните, но с идването на Наполеон Бонапарт отново е принуден да отстъпи позиции., още повече , че документите, доказващи връзката на Меровингите и Христос, внезапно изчезват. Краят на деветнадесети век е ознаменуван с откриването им от свещеника Беранже, който е назначен за техен пазител.
Свещеният Граал
Известно е, че нацистката върхушка също се е интересувала от архивите на Ордена, някои смятат, че Хитлер дори е успял да открие Свещеният Граал, но това (както и много друго в тази статия) не е доказано. През 1940 г. много от архивите на Ордена били изгубени завинаги, но десет години след това, един обикновен селянин от Жизор открива подземен параклис, в който лежали деветнадесет каменни саркофага и тридесет метални сандъка.
Източник: bghelpforum.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
