Смята се, че техният дядо е бил най-богатият човек в нацистка Германия, след като изгражда оръжейна империя на гърба на робски труд. Техният баща пък участва в един от най-големите политически скандали в следвоенна Германия. Той почти пропилява семейното богатство.
От него обаче остава достатъчно, за да може 19-годишната Виктория-Катарина Флик и нейният брат близнак Карл-Фридрих Флик да претендират за титлата най-младите милиардери в света. Всеки от тях разполага с 1.8 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg.
Зад тяхното богатство, дискретно управлявано от частната инвестиционна компания на фамилията в Австрия, се крие тъмната тайна на една от най-заможните индустриални династии на Германия.
Богатството на фамилията Флик води началото си от Фридрих Флик, който прекарва три години в затвора, след като е осъден от Нюрнбергския военен трибунал за това, че използвал робски труд, за да произвежда оръжия за нацистите, както и за други престъпления.
Той създава стоманена империя, която разраства, като заграбва компании в окупирани от нацистите територии, а в Германия чрез насилственото изземване и принудителна продажба на компании, притежавани от евреи. Според проучване на неговия бизнес през нацистка Германия, публикувано през 2008 г., броят на работниците, които са намерили смъртта си, докато се трудели в компаниите на Флик, достига 40 000.
Флик е освободен от затвора през 1950 г., след като германски индустриалисти получават спорна амнистия. САЩ и Великобритания му връщат парите и бизнес имотите. Той продава бизнеса си с добив на въглища и инвестира средствата в множество компании, сред които Daimler-Benz AG, като в крайна сметка става най-големият акционер в автопроизводителя.
“Ако оставим настрана моралния аспект, Фридрих Флик имал гениалната способност да стане най-богатия човек в Германия – два пъти,” казва Томас Рамге, автор на “Семейство Флик,” в която описва историята на фамилията.
Други бизнес династии, чието състояние отчасти се дължи на нацистката ера, като фамилиите Квандт и Йоткер и дори някои от членовете на фамилията Флик, през годините предоставят компенсация под някаква форма за това, че са използвали робски труд. Фридрих Флик и най-малкият му син, който впоследствие става единственият собственик на конгломерата, никога не го правят.
Фридрих Флик твърди до края, че е невинен и че няма нито законово, нито морално задължение да плаща компенсации. Синът “просто не разполагал с интелектуалната амбиция да се занимава със сложността на германската история и участието на неговото семейство в нея,” казва Рамге.
Същият този син – Фридрих Карл Флик, поема управлението на семейния бизнес след смъртта на баща си през 1972 г. Той става единствен собственик на най-големия семеен бизнес конгломерат в Германия, след като изкупува дяловете на трима членове на семейството през 1975 г.
През 80-те години той е замесен в скандал с незаконни политически дарения, който води до оставките на германския министър на икономиката и на председателя на парламента. Фридрих карл Флик отрича да е знаел за тези плащания и срещу него не са повдигнати обвинения. През 1987 г. неговия най-близък бизнес сътрудик е глобен за укриване на данъци и получава условна присъда.
Фридрих Карл Флик продава бизнеса на Deutsche Bank AG за 5.36 млрд. германски марки (2.17 млрд. долара) през 1985 г. в разгара на скандала. След това той се оттегля от обществения живот.
Близо десетилетие по-късно Флик се мести в Австрия, откъдето е третата му съпруга – Ингрид Рагер, която е с 32 години по-млада от него. Двамата се запознават, докато тя работела като рецепционистка в хотел в ски курорт. Той умира през 2006 г., когато Виктория-Катарина и нейният брат близнак Карл-Фридрих са на по 7 г.
Той „инвестира в безопасна комбинация от акции, облигации, имоти и други неща, но въпреки това му остават достатъчно пари, които да завещае на близнаците и на другите си две дъщери”, казва Рамге. Когато Флик умира, той завещава по 1 млрд. долара на всяко от децата, според индекса на милиардерите на Bloomberg.
Днес състоянието на близнаците се контролира от базираната в Австрия семейна инвестиционна компания Flick Privatstiftung. От компанията отказва коментар около направената от Bloomberg оценка на семейното богатство.
Двете полусестри на близнаците, които са от втория брак на Фридрих Карл Флик, живеят в Мюнхен и Австрия. Личното състояние на всяка от тях се оценява също на 1.8 млрд. долара. Те също отказват коментар пред Bloomberg.
Фамилията успява да опази личния живот на близнаците в тайна. В публичното пространство няма техни снимки. Карл-Фридрих печели регионално състезание по фехтовка за юноши през 2017 г. За сестра му не се знае почти нищо.
Майка им е казвала, че се опитва да направи детството им възможно най-нормално.
“Те получават джобни пари от втори клас, които съответстват на възрастта им и не са повече от тези на приятелите им,’’ споделя Игрид Флик пред австрийския вестник Kronen Zeitung през 2009 г.
Близнаците са учили в държавно училище в Южна Австрия, но въпреки това могат да се похвалят с някои привилегии. Когато са на 13 г., те заживяват в собствена вила, която се намира в имението на Ингрид Флик в Австрия.
Къщата имала дискотека, детска площадка и тенис корт, според австрийското издание Kleine Zeitung. Кортът пък е открит от Илие Настасе, бивш номер 1 в световния тенис.
Те са оставили управлението на парите си на трима души, които имат десетилетия опит в тази сфера. Инвестиционните цели на семейната компания изглеждат скромни.
Целта на Фридрих Карл Флик е била 4% годишна доходност след данъци, инфлация и разходи. “Звучи малко, нали?”, казва той пред австрийското списание Trend през 1998 г.
Дори и в смъртта си Фридрих Карл Флик не може да избяга от мрачната история на своята фамилия. През 2008 г. ковчегът с тялото му е откраднат от мавзолей в град Фелден.
Крадците настояват за откуп от 6 млн. евро (7.5 млн. долара по онова време). Трима души получават съдебни присъди по този случаи. Останките на Флик са намерени по-късно в Унгария и той е погребан повторно в Австрия.
Източник: blitz.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
