Люлякът: Красивото цвете – символ на пролетта, ухае и пленява с финес и изтънченост
Той е дошъл в Европа много отдалеч – от древните персийски земи в Близкия Изток или днешен Иран, който се смята за неговата родина. Сигурно малцина знаят, че люлякът принадлежи към голямото ботаническо семейство на маслината и че днес са познати десетки видове на този ароматен цветен храст. Това обаче е важно за учените, а за всички хора прекрасното цвете си остава просто един прекрасен символ на красота, чистота и нежност.
Има много легенди за това как се е появил люляковият храст в Европа
Някои смятат, че той е пренесен още в древна Гърция от съседните брегове на Мала Азия. Най-разпространената съвременна легенда гласи, че австрийският посланик в Константинопол Ангериус Бусберг през 1562 г. го пренесъл във Виена като дар за император Фердинанд I. Година по-късно красивият храст се появил в градския замък на нейно величество британската кралица Елизабет и веднага се разпространил в градините на останалите владетели на европейските държави. Ароматното цвете бързо започнало да краси кралските паркове на Франция, Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Русия.
За няколко десетилетия обаче люлякът се превърнал от дворцов горделивец във всеобщ любимец на млади и стари – за кратко време той завладял не само парковете и градините в европейските градове, но дори и болничните дворове.
Започнали да го предпочитат и за озеленяване на пространствата около публични сгради, училища, социални домове, места за отдих.
В Германия през май се правят букети и малки венци от люлякови клонки, които украсяват вратите на домовете. Има и традиция децата да нанизват цветчетата едно в друго, да ги сплитат и да ги изсушават за спомен от пролетта. Те много внимателно търсят щастливия люляков цвят, който не е четирилистен, като при детелините, а с пет или повече венчелистчета.
ЗА ЛЮЛЯКА СЕ СМЯТА, ЧЕ НОСИ ЩАСТИЕ
Той се среща по-често сред белия люляк, а при лилавия – изключително рядко. Много изтънченост и романтика влагат в привързаността си към красивото цвете французите и руснаците – в тези страни вярват, че уханният храст е символ на пробуждането и ако сънуваш люляк, съвсем скоро ще се събудиш влюбен. Не такива чувства към люляка обаче споделят англичаните – при тях люлякът и особено белият люляк е символ на скръб и предвестник на нещастие.
Каквото и да разказват легендите обаче, едно е сигурно – всички ние харесваме люляка не само защото е изящен и красив, но и защото ухае прекрасно.
Люлякът може да убива насекоми
Химиците са доказали, че неговият аромат, в който се долавя и лека нотка на горчиви бадеми, се дължи на съдържанието на циановодородна – синилна киселина в много малка концентрация.
Малцина знаят, че тази силна отрова се съдържа не само в цветовете на люляка, но и в неговите листа. И ето я „тайната“ – заради съдържанието на циановодордна киселина, която е силно летлива, люлякът си е спечелил славата и на „убиец на насекоми“ – в градските екосистеми той е предпочитан, защото излъчва минимални количества от нея, а тя унищожава мухи, комари и молци.
Така че, оказва се, люлякът не само ни носи радост, но може да бъде и полезен.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
