Всички лекарствени продукти проявяват благоприятните си лечебни ефекти само ако се приемат правилно и крият рискове при неправилна употреба.
Под неправилна употреба се има предвид различен начин на приложение от този, описан на етикета от производителя, с изключение специално лекарско предписание, което задължително е отбелязано в рецептата.
Има различни видове начини на приложение на лекарствените препарати: орално (през устата), дермално (върху кожата), назално (в носа), ректално (през ануса), инхалаторно (чрез вдишване), офталмологично (в очите), както и чрез вливане или инжектиране, при което е необходима помощ от медицинско лице.
Най-разпространен поради удобството, ефикасността и точното дозиране е приемът през устата.
Сиропите и течните форми действат по-бързо, докато при таблетките и капсулите е необходимо първо освобождаване и разтваряне на лекарственото вещество преди неговото усвояване от организма. Освен вида на лекарствената форма (течна, твърда, полутвърда), съдържанието на храна също влияе на резорбцията на активните съставки. Повечето лекарства се усвояват по-бързо и пълно с чаша вода.
Съществуват и лекарства, които се разтварят по-добре в мазнини или такива с дразнещо действие върху стомашната лигавица, като в тези случаи се препоръчава пием след храна.
При назално, дермално и очно приложение в повечето ситуации е препоръчително предварително почистване на зоната на приложение. За носа може да се ползват спрейове с физиологичен разтвор, за кожата – вода и детергент или спитр 70 %, за очите – монодози физиологичен разтвор за очно приложение (те са с подходящ състав срещу замърсяване и изсушаване на окото). Предварителното промиване ще подобри проникването на лечебните съставки в мястото на действие.
За всяко индивидуално лекарство подходящият начин на приемане е описан в листовката от производителя. Въпреки това при всяка несигурност относно използването на даден лекарствен продукт се препоръчва консултация с лекар или фармацевт.
Източник: simptomi.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
