Възникването и формирането на нашата Слънчева система са въпроси, които винаги са вълнували хората. Колкото повече научаваме, толкова повече разбираме, че този процес не е минавал без катастрофи. Навсякъде има доказателства, че заключителните етапи от формирането на планетите са съпровождани от гигантски сблъсъци, в които са участвали космически тела с размерите на планета, пише The Conversation.
Като доказателство може да се дадат три примера: Меркурий – тази планета има необичайно малък размер и много голяма плътност; марсианската дихотомия – значителни различия между относително гладката северна част и скалистата местност на юг; и необикновеният осев наклон на Уран. Трите примера най-естествено се обясняват с катастрофални сблъсъци.
Спътниците на планетите са се формирали по два известни на науката начина, пише „Мегавселена“. Обикновените спътници, които се въртят около планетите по кръгови траектории в плоскостта на екватора, са се формирали на орбита около планетите, както и самите планети, от междузвезден прах и въртейки се около Слънцето заедно с майчинската планета.
Другите спътници са „нерегулярни” – те са голям брой с малък размер, въртящи се на далечни орбити от свята планета. Орбитите им обикновено са ексцентрични и разтеглени. Тези спътници се смята, че са захванати от гравитацията в последните стадии от формирането на планетите.
Нито една от тези теории не обяснява възникването на нашата Луна. Съвременните теории обясняват възникването й със сблъсъци между протоземя и протомарс на първите етапи от формирането на планетите.
Най-широко разпространената версия твърди, че по време на формирането на Марс той се е сблъскал с подобна планета – бъдещата Земя. Сблъсъкът протекъл, по космически мерки, на ниска скорост и причинил значителни разрушения на протоземята. Много вещества, преди всичко от мантията и кората, били изхвърлени в Космоса. От този материал по-късно се формирала Луната.
Тази теория обяснява различията между Земята и Луната, например това, че Луната по химичен състав е много подобна на Земята, но за разлика от нея е лишена от тежки елементи – такива като желязо.
Ако се смята, че Луната е възникнала от същия материал като Земята или е била захваната от нейната гравитация, то отсъствието на желязо е трудно да се обясни. Но ако Луната се е формирала от материала от мантията и кората на протоземята, в които практически няма тежки елементи, то химичният състав на Луната се обяснява прекрасно.
Тази теория обяснява и голямата маса на Луната спрямо Земята, свързаният с това висок ъглов момент на системата Земя–Луна, необичайната орбита на Луната и някои други особености.
Някои теории, в основата на които е възникването на Луната от сблъсък между Земята и Марс, също се различават една от друга. Едни от тях се отличават със скоростта на сблъсък на планетите, а други – с това, че Луната сама е била въвлечена в сблъсък.
Но всички тези теории са единни в това, че Луната се е формирала в резултат на космическа катастрофа.
Източник: bghelpforum.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
