Как да отстояваме правата си?

Случвало ли ви се е някой несправедливо да започне да ви напада и обвинява, а вие да преглътнете обидата, за да не „падате на неговото ниво“ или само притеснено да се опитате да се оправдавате? Или пък работодателят ви обижда и мачка, а вие, въпреки вътрешното негодувание мълчите, защото сте в „неизгодна позиция“?

Колегите ви постоянно пращат само вас за кафе или да свършите някаква работа, прехвърлят ви задължения, защото сте по-млад, по-нов или просто „по-добричък“, а вие отново мълчите, за да се впишете в колектива?

Може би сте имали случаи, когато околните изказват определено мнение по даден въпрос и налагат правила, а вие не смеете да споделите своите виждания, защото се страхувате от осъждане или подигравка, защото се чувствате като безгласна буква и не вярвате, че мнението ви ще се вземе под внимание?

А спомняте ли си, когато в ресторанта ви донесоха ястието не точно така, както го искахте, но вие от тактичност и благоприличие нищо не казахте или само плахо направихте забележка и добавихте „е, от мен да мине“ и се примирихте с това, което са ви донесли?

И така мълчите и се примирявате, защото вие сте по-добрият, по-умният и не обичате конфликти, защото сте възпитан, че така „трябва“…Отстъпвате, но дълбоко в себе си негодувате.

Мислите си – „друг на мое място би върнал обърканата поръчка и дори би вдигнал скандал, би се защитил, би казал смело своето мнение, не би позволил на шефа и колегите му да се държат така с него.“

А питали ли сте се защото ви се случват подобни ситуации?

Коя е причината – може би хората са лоши, шефът е използвач, всички около вас са много различни, попаднали сте в неподходяща среда? Но дори и да смените колектива или мястото, където живеете, неизбежно подобни ситуации ще се повтарят.

Защото сте развили съзнание на жертва, което се усеща от околните. Това сякаш го пише на челото ви.

Да имаш съзнание на жертва не означава непременно, че си бил или си подложен на някакъв физически или психически тормоз, но именно такива хора са идеалната „мишена“ за насилниците. А и дори да не се стига до това, такова съзнание води до страдание, вътрешни конфликти, липса на самочувствие и себеуважение.

Как можем да променим това?

Разбира се, не е решение агресията и грубо да отказваме всичко, което другите искат от нас.

Това, което трябва да променим, е съзнанието си на жертва.

Характерно за това съзнание е:

– Чувство за вина – хората със съзнание на жертва винаги се чувстват виновни и отговорни и това просто се излъчва от тях. Освен това са склонни към самосъжаление и самоосъждане.

– Срам, притеснителност. Ако са сред много хора и някой започне да се държи грубо с тях, те се чувстват сякаш „под светлините на прожекторите“, сякаш са на съд и всички ги наблюдават. Те се срамуват заради отношението на другите към тях и това ги кара да прикрият ситуацията, да се опитат бързо да излязат от нея или да я омаловажат, защото се чувстват виновни за нея.

– Страх – страх да изкажат мнение, страх от конфликти и осъждане, от последиците и т. н.

– Зависимост от общественото мнение – те винаги се притесняват от това какво ще кажат хората, какво ще си помислят за тях и се ужасяват при мисълта, че може да се изложат.

– Неувереност, плахост. Хората със съзнание на жертва винаги изпитват известна неувереност в себе си и това, което правят. Те постоянно са нащрек и имат чувството, че не вършат нещата както трябва и всеки момент могат да им се „скарат“.

– Ниско самочувствие – подсъзнателно смятат, че не заслужават и не са достойни, че в определена степен са по-долу от другите.

Срамът, премълчаването, страхът, чувството за вина позволяват да бъдете манипулирани и подтискани.

Необходимо е да промените убежденията си, които ви правят уязвими.

Можете да ги замените с нови, позитивни убеждения. Например:

• Аз имам право

Аз имам право да кажа какво мисля, имам право да бъда различен,

аз имам право да сбъркам и дори „да се изложа“,

имам право да не съм идеален, имам право да бъда такъв, какъвто съм

имам право да отстоявам правата си, имам право да се защитя или да потърся помощ, имам право да кажа „не“.

• Аз заслужавам

Аз заслужавам да бъда уважаван и зачитан, заслужавам да се чувствам добре,

аз заслужавам радост и щастие, заслужавам гласът ми да бъде чут,

заслужавам да получа това, което искам, заслужавам най-доброто.

• Аз поемам отговорност само за своите чувства и поведение

Аз не съм отговорен за всичко наоколо, не съм отговорен за агресията на другите и няма причина да се срамувам заради тях.

Аз не съм виновен за отношението на другите и за тяхното поведение, аз съм отговорен само за своите чувства и реакции.

Аз съм ценен човек. Моето самочувствие не зависи от мнението на другите.

Мое право и отговорност е да се грижа за себе си.

Разбира се, не е достъчно само да знаете какво трябва, а и да го приложите.

Много е важно да направите първата стъпка – например да кажете това, което мислите, независимо от мнението на другите;

да направите нещо, което досега не сте посмяли заради страх, неувереност или срам.

Това може да ви се струва много трудно, но веднъж направили тази стъпка, вие ще усетите как се освобождавате от огромна тежест и самоуважението ви се засилва.

В никакъв случай не се обвинявайте или осъждайте ако досега ви е било трудно да отстоявате права си и сте позволявали да ви подтискат. Не се наричайте наивник, глупак, некадърник или нещо подобно. Това само ще затрудни положението.

Вие сте постъпвали така, както сте знаели, както сте били научени. Това не е провал, а преживяване, от което можете да научите много.

Приемете отстояването на себе си като предизвикателство.

Не отлагайте първата стъпка заради това, че сте още нов в даден колектив. Това са само оправдания. Знайте, че в каквото и „неизгодно положение“ да ви се струва, че сте, вие имате право да бъдете уважаван.

Имате право СЕГА, не утре, когато станете по-компетентен, по-богат и т. н. Ако вие не защитавате права си, никой няма да го направи.

Както е казал народът – „Не е виновен, който яде баницата, а онзи, който му я дава“. Защото когато сами се отказваме от правата си и поемаме вината върху себе си, ние даваме на околните зелена светлина да се възползват от нас.

Източник: sebepoznanie.com