Някои от странните сватби могат да бъдат видени с удивление или малък първоначален (или траен) шок
По света има всякакви странности и различни хора.
Ето някои странни сватби, при които само единият партньор е способен да каже „Да” при брачната церемония
Причината е проста – само единият от двойката е човешко същество или поне живо такова.
Ако мислите, че бракът между представители на един пол е необичайно събитие, то прочетете тази класация:
9. Да се ожениш за крава
На остров Бали 18-годишно момче е било уловено в една доста интересна ситуация с кравата на съседите си. Когато го попитали какво прави, момчето той отговорил, че това е неговата партньорка, която флиртувала с него. Момчето било осъдено да се ожени за кравата, защото неговата проява на содомия била крайно скандална и неприемлива за обществото. След сватбата обаче, горката крава била окачествена като „нечиста” и затова я удавили.
Момчето също се подложило на пречистващ ритуал, за да се очисти от греха.
8. Когато младоженката е коза
През 2006 г. един судански мъж сключва брак с… коза. Подобно на момчето от Бали, тук „престъпникът” отново е хванат в сношение с животното и е бил осъден да се ожени за нея. Съдът решил да се отнесе шеговито със случая, но все пак заседателите решили, че мъжът трябва да плати компенсация на собственика на козата.
Че това си е направо цяла зестра… За нещастие „съпругата” не вслушвайки се в съветите на мъжа си, погълнала пластмасова чаша, задавила се и починала.
7. Брак с Айфеловата кула?
Ерика Айфел (по баща ЛаБре) е най-известният човек, сключил брак с неодушевен предмет. През 2007 г., след емоционално тримесечно „ухажване”, Ерика най-накрая се оженила за Айфеловата кула и до днес е щастлива в брака си.
Голяма част от славата й се дължи на създаването на уеб общество за хора, които са привлечени от неодушевени предмети. Това психично състояние носи названието обектофилия. Ерика Айфел, както подобава на една примерна съпруга е вярна на Айфеловата кула. А преди това, като повечето хора, е имала и други връзки. Една от тях е била с лъка й за стрела, когото наричала Ланс.
6. Сватба с куче
Предните сватби с животни, за които ви споменахме са били осъществявани като наказания. Има обаче и доста такива, които са просто естествено развитие на любовта към животното (доколкото може това да се нарече „естествено”).
Един младеж от Австралия разхождал кучето си в парка, когато видял пред очите си сватбена церемония. Толклова му харесала, че я приел като вдъхновение и той да се ожени… за кучето си – женски лабрадор на име Хъни. Сватбата се състояла в същия парк, отплазнувана с приятели (уви, тези на булката били в доста оскъдно количество). Там той дал клетва, че ще я обича вечно. След това уверил репортерите, че бракът им няма да бъде консумиран. Любовта и влечението към животни – сексуално или просто романтично платонично, се нарича зоофилия.
5. Да се влюбиш в… камион
Мария Грифин от Сан Бернадино, Калифорния, с години имала опасения, че е асексуална, защото просто не се чувствала привлечена от другите хора. Признава, че първият си оргазъм получила докато мислела за небезизвестната сграда на Крайслер в Манхатън. С годините имала чувства към различни превозни средства и по-специално камиони с марка „Форд”. Дамата нямала повече желание да се преструва, че харесва мъже.
Затова си купила камион и се омъжила за него. След церемонията двойката отишла на меден месец къмпинг. Най-важното е, че според Мария, сексуалният им живот е страхотен и много активен.
4. Любов към Берлинската стена
Eija-Riitta Berliner-Mauer (последните две означават Берлинска-Стена) е първият човек, който публично е говорил за своята привързаност към неодушевен предмет.
Именно г-жа Берлинска-Стена е въвела термина „objectum-sexuality” или обектофилия. Първо се влюбила в Берлинската стена, когато като дете видяла бариерата по телевизията. През годините посещавала стената много пъти и през 1979 г. тя се омъжила за този така известен исторически зид.
Стената била строго охранявана и жената не можела да изрази любовта си физически, но въпреки това тя се връщала отново и отново в опит да се доближи. Когато през 1989г. стената била разрушена цяла Германия празнувала. Само г-жа Берлинска-Стена скърбяла за нейния съпруг.
Тя не е посещавала останките от стената, но пази модели на конструкцията в оригиналния вариант в дома си в знак на почит.
3. Булка котка
Когато 15-годишната котка Сесилия се разболяла, нейният собственик Уве Мицчалих решил да я заведе на ветеринар. Лекарят му казал, че на котката не й остава много живот (била с наднормено тегло и страдала от астма) и така мъжът решил, че е време да легалиризира връзката си с котката. Поканил актриса, за да ги свърже в свещен съюз. Сесилия носела бяла рокля специално направена за повода.
2. Да се оженниш за възглавницата си
Вече сме ви разказвали за един вид възглавници, които са предназначени за гушкане в леглото, когато не можеш да заспиш. Някои от тях се наричат dakimakurа и са с размерите (и функциите) на надуваема кукла.
Момче на име Lee Jin-gyu има такава възглавница с любимата му аниме героиня. Той прекарвал много време с нея – водел я на ресторанти, на кино, на разходки в парка. И накрая просто решил да се ожени.
Церемонията била осъществена през 2008 г. в традиционен стил. Но проблемът е, че съпругата му може да се скъса от прекалено гушкане или да се изтрие от пране. Затова, за жалост, не се знае колко дълго ще трае този брак.
1. Сватба с делфин
Шарън Тендлър се омъжила за делфинът Синди на церемония в Израел.
И на пръв поглед, предвид женското име на животното, това е една хомосексуална сватба. Всъщност, Синди бил доминиращият мъжкар в пасаж от делфини. Объркващо, нали? След като се влюбила в Синди, госпожица Тендлър посещавала Израел по няколко пъти в годината, за да го вижда.
След 14 години посещения, тя най-накрая му предложила чрез треньора на животните. На церемонията младоженецът бил обграден от най-добрите и красиви делфини. Тендлър разменила клетви и… риби с новия си съпруг, преди да го целуне. За жалост краят на историята не е от най-хубавите. Синди умрял от старост.
Източник: e-zdravey.com
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
