Аокигахара („Равнината на зелените дървета“); известна също като Дзюкай („Морето на дърветата“) е гора в подножието на планината Фуджи на японския остров Хоншу. Гората, която се е ширнала в подножието на самия вулкан. Тя се явява пълна противоположност на красотата и величественото спокойствие на тукашните места.
Релефът на гората включва множество скалисти пещери. А особеността на разположението, по-конкретно гъстотата на гората и низината, подсигуряват „оглушителна“ тишина.
Твърди се също, че под земята в района на гората се намират обширни залежи на желязна руда. С това очевидно се обяснява фактът, че в Аокигахара не функционират компасите. Земята, на която е разположена гората, е вулканична, доста плътна и не поддаваща се на обработка с ръчни инструменти, например мотики и лопати.
Аокигахара се смята за млада гора, тъй като се е образувала преди около 1200 години. През 864 година е имало силно изригване на вулкана Фуджи. Потоците лава, спускайки се по северозападния склон, са образували огромно лавово плато с площ 40 кв. км. На него е пуснала корени много необичайна гора.
Почвата е изрита, сякаш някой се е опитвал да извади вековните стволове. Корените на дърветата, които не могат да пробият твърдата лавова почва, излизат навън, преплитайки се по странен начин над скалните отломки, изхвърлени някога от кратера на вулкана. Релефът на горския масив е набразден със скали и многобройни пещери. Някои от тях се простират на няколкостотин метра под земята. А в някои ледът никога не се топи.
С настъпването на тъмнината за това място започва да се говори само шепнешком. Изчезвания на хора и чести самоубийства – това е истинското лице на Аокигахара. Туристите строго се предупреждават да не се отклоняват от основните пътеки, защото лесно могат да се загубят. Магнитната аномалия прави компаса абсолютно безполезен предмет, а подобна местност не позволява да се намери пътят по памет.
За многобройните призраци, обитаващи гората, отдавна витаят легенди. Това място се е сдобило с печална слава още в Средновековието, когато в гладните години доведените до отчаяние бедняци носели своите престарели и безпомощни роднини в гората и ги оставяли там.
Японците казват, че техните призраци пресрещат в гората самотните пътници, желаейки да отмъстят за своите страдания.
Има слухове, че тук между дърветата може да се видят белите призрачни очертания на юреите. Според японската митология душите на тези, които са починали от естествена смърт, се съединяват с душите на предците.
Тези, които са починали от насилствена смърт или са завършили живота си със самоубийство, стават блуждаещи привидения – юреи. Без да намерят покой, те идват в нашия свят в образа на безноги призрачни фигури с дълги ръце и горящи в тъмнината очи. А потискащото гробно мълчание на гората се нарушава нощем от техните стонове и тежко дихание.
Този, който се е решил да посети Аокигахара, трябва да има здрави нерви. Може да се случи така, че счупената под краката клонка да се окаже човешка кост, а странното очертание на човек в далечината – тялото на поредния човек, който си е разчистил сметките с живота.
Само два вида хора ходят доброволно в дълбините на „гората на смъртта“ – членовете на специалните бригади полицаи и пожарникари, които всяка есен претърсват Аокигахара в търсене на останки от самоубийци.
В наше време в Япония никой не страда от глад, но своята зловеща роля Аокигахара продължава да играе и днес. Мистичният пейзаж и непоносимата тишина на легендарната гора привличат тези, които са решили доброволно да се разделят с живота. По брой на самоубийства Аокигахара отстъпва тази зловеща палма на първенството само на моста Златните врата в Сан Франциско.
От 1970 година полицията официално е започнала да издирва тела на загинали, за което от хазната се отделят специални средства. Веднъж годишно полицията заедно с голяма група доброволци (около 300 души) претърсват гората. По време на тези рейдове те намират между 30 и 80 тела. Това означава, че всяка седмица някой отива в „Морето на дърветата“, за да не се върне никога.
В трите близки населени места, на които са възложени отговорностите по събирането на тази страшна „реколта“, са оборудвани помещения за съхранение на неопознати останки.
Пик на самоубийствата в Аокигахара е предизвикало произведението на писателя Ватару Цуруми „Пълно ръководство по самоубийство“, излязло през 1993 година и продадено в тираж над 1,2 млн. екземпляра.
В тази книга се привеждат подробни описания на различни методи за самоубийства, а авторът е посочил Аокигахара като „прекрасно място да умреш“. Около телата на някои самоубийци са откривани екземпляри от книгата на Цуруми.
В местните магазини не се продават средства (хапчета, въжета), които биха могли да бъдат използвани за разчистване на сметките с живота. В околностите действат специални патрули, които залавят още на подходите желаещите да попаднат в Морето на дърветата. Те се разпознават лесно – най-често това са мъже в делови костюми.
Въпреки това всяка година в гората се откриват нови десетки тела. Но не всички се откриват – има и такива, които приключват със себе си в най-затънтените и безлюдни места. Там останките им се разнасят от зверовете и завинаги стават част от тази гора.
Защо японците, които сякаш изглежда, че живеят в такава благополучна страна, са на едно от първите места в света по суицид? Като най-честа причина се сочи загубата на работно място. Говори се, че японците са станали прекалено прагматични и липсата на пари и сигурност означава много в съвременния свят за тях. Но тук вероятно не последна роля играе и манталитетът отпреди много векове, когато загубата на социалния статут се е възприемала като най-лошото зло и може да тласне към самоубийство.
Също от дълбока древност до наши дни е достигнал още един страшен ритуал, наречен „самоубийство по споразумение. Става дума за доброволна раздяла с живота на двама влюбени, които поради някаква причина не могат да бъдат заедно в този свят.
Източник: burgasnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
