Когато мислите за цирк, какво ви идва наум? Клоуни? Забавни, предизвикателни акробатични номера? Какво ще кажете за това пухкаво, сладко нещо, наречено захарен памук. Ако някога сте го яли знаете, че той е толкова хубав и сладък, че буквално се топи в устата. Но чудили ли сте се някога как точно се прави подобно нещо и кой е бил толкова находчив, че да го измисли?
Машината за производство на захарен памук е била изобретена през 1897 година от Уилям Морисън и Джон С. Вартон. Те били производители на бонбони в САЩ и един ден решили, че в асортимента им трябва да има нещо ново и нещо оригинално, което хората дотогава не са опитвали. Ето така се появил и захарният памук. Дотогава обаче сладкото нещо било известно само в Тенеси, където се помещавала и фирмата на двамата сладкари. Популярността си добива от 1904 година, когато Морисън и Оуртън носят новото си изкушение на световния панаир на сладкишите в Сейнт Луис. Те го наричат „приказен конец“ и продават всяка кутия от него за 25 долара. Трябва да знаете, че това за онова време са били наистина много пари! Хората също смятали, че е доста скъпо и въпреки това не спирали да го купуват. В крайна сметка двамата успяват да продадат повече от 68 000 кутии от новия си вид бонбони.
И така, какво се случва в машината за захарен памук? Първо, захарта се топи, докато стане течност. След това машината се завърта и кара течната захар да излиза през малки дупки, които оформят и охлаждат течността. След като се охлади, захарта отново става твърда. Хилядите миниатюрни кристализирани захарни нишки се събират чрез внимателно въртене най-често на дървена пръчка около вътрешността на машината и се събират, докато не стане точния размер. В случай, че сте любопитни за това, как захарният памук получава своя розов и син цвят, може да се изненадате да разберете, че сладостта точно като захарта, е естествено бяла. Цветовете се постигат просто с бои за храна.
Източник: az-deteto.bg
Виж още публикации на bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
