Как да гледаме положително на критиката?

в Самоусъвършенстване

Всеки човек в определен момент от живота си е ставал обект на критика – от шефа, колеги, приятели, партньора и т. н.

Как реагираме на критиката?


Повечето хора приемат критиката като нещо негативно. Обикновено ни става неприятно, сърдим се, обиждаме се или се гневим. Рядко са тези, които „носят“ на критика и не се притесняват от отправените им забележки.

В някои случаи критиката ни депресира, кара ни да блокираме, самочувствието ни се срива, започваме да се мислим за неудачници и дори може да развием страх от допускане на грешки.

  • Забележката може да отключи чувството за вина, което носим в себе си. Тогава започваме да се оправдаваме и да се извиняваме за „греха си“.
  • В други случаи приемаме критиката като нападение и реагираме агресивно. Нахвърляме се върху човека отсреща, стараейки се да „му върнем“ като го обидим или му припомним собствените му грешки и недостатъци. В тези случаи дори не чуваме какво точно ни казват. Фокусираме се върху негативното, виждаме в думите заплаха и заемаме отбранителна позиция.
  • Често в нас се задейства защитен механизъм и започваме да отричаме това, което ни посочват. Усещаме вътрешна съпротива и не можем да приемем , че може и да сме допуснали грешка. Още повече, че „кой е пък този, та да ми казва“. Дори и да знаем дълбоко в себе си, че казва истината, някак инстинктивно отказваме да признаем. Защото това би означавало едва ли не провал…Тук въпросът не е дори коя е истината и кое ще ни е полезно, а кой ще е „победител“.

По този начин обаче не постигаме нищо.

Можем ли, вместо да се депресираме и гневим, да извлечем полза от критиката?

Всъщност критиката може да ни даде много. Нашите реакции много точно ни посочват къде е слабото ни място, върху което трябва да работим.

Ние реагираме бурно и емоционално, когато усещаме неувереност в себе си, когато се притесняваме от нещо, носим в себе чувство за вина, прекалено самокритични сме или не приемаме себе си и другите.

Умението да направиш забележка, без да засегнеш човек, си е вид изкуство. За съжаление повечето хора, които ни отправят критика, едва ли ще го направят по този фин начин.

Ако на едно дете му се правят груби забележки, това може да го демотивира и да остави трайни следи в психиката му.

Но ние вече не сме деца. Можем да осъзнаем какво се случва и да поемем отговорност за своите реакции.

Не можем да променим другите и да ги накараме да се държат мило, но можем да променим отношението си и да видим критиката по различен начин.

Помислете си:

Защо реагирате така? Каква заплаха усещате? От какво се страхувате?

Чувствате ли се виновен? Кое не можете да приемете в себе си или в другите?

Помнете, че вашите реакции отразяват вътрешния ви свят.

  • Първото, което трябва да направите, е да се успокоите. Абстрахирайте се от емоциите си.
  • Не приемайте нещата лично.

Събеседникът ви просто е изказал мнение. Всеки има право на мнение. Вие не сте длъжни да се съгласите с него. Колкото и да сте добър, винаги ще има някой на различно мнение.

Дали другият е прав или не, критиката не ви заплашва по никакъв начин.

Ако този, който ви критикува има право и наистина грешите някъде – много добре. Това ще ви даде възможност да осъзнаете нещо, което ви е убягвало и да го поправите навреме.

Ако път смятате, че не е прав, тогава защо се гневите, защо се депресирате?

Щом като вие мислите по различен начин, забележката не бива да ви интересува. Вие също имате право на мнение. Помнете, че не сте длъжни да се съгласявате с другия. Просто си спомнете, че можете да реагирате по друг начин.

  • Недейте да се оправдавате, да се извинявате, да се опитвате да убедите другия, че греши или да го нападате.
  • Просто спокойно благодарете за споделеното мнение и съвета, който са ви дали.
  • Дайте си сметка, че реагирате емоционално. Отделете се от емоциите си и чуйте това, което ви казват. Дали няма нещо вярно? Вие можете да използвате забележката, вместо да атакувате или да се отбранявате. Ако приемате критиката като нападение и усещате заплаха, значи сте несигурни в себе си.

Това е за така наречената градивна критика, която ни помага да видим грешките си и да израстваме.

Естествено, има и несправедлива критика, с която искат да ни засегнат, да ни навредят, да ни обидят.

Но ако сме уверени в себе си, няма защо да се притесняваме от нападките и обидите. Всъщност, както пише Дейл Карнеги:

„Несправедливата критика често е замаскиран комплимент. Никой никога не бие мъртвото куче.“

Колкото повече постига човек, колкото повече се издига над тълпата, толкова повече ще го критикуват. И най-големите учени, мислители, писатели и т. н. са имали своите критици и противници.

Но нима това ги е спирало? Напротив – то дори е показател, че са ги забелязали, че са достъчно значими и с това предизвикват заплаха в другите като ги карат да изпитват завист и ревност.

Често несправедливата критика се отправя, за да се почувства оскърбителят по-значим. Обидата не е ваш проблем, а негов. Явно той усеща несигурност и се опитва на ваш гръб да си върне самочувствието.

Несправедливата критика не заслужава внимание. Просто се усмихнете и продължете.

С каквото и да се занимавате, колкото и добър да сте, критиката винаги ще бъде част от живота ви. А колкото повече напредвате, колкото повече неща постигате, толкова повече и упреци ще чувате.

Така че едно от уменията, които трябва да развием, е как да „носим“ на критика и да извличаме полза от нея.

А вие какво мислите за критиката? Как реагирате на нея?

Вие критикувате ли? Има ли полза от критиката?

Източник: sebepoznanie.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

Последни от Самоусъвършенстване

Отидете горе